Нашите седемкратни взаимоотношения с Христос
Всеки християнин има седемкратни взаимоотношения с Христос. Всяко взаимоотношение означава важен аспект на спасението и може да бъде идентифицирано с различен предлог – на, в, чрез, от, за, с, и към.
1. На Христос
Нашите взаимоотношения с Христос започват с тази стъпка: „Повярвай на Господ Исус Христос и ще се спасиш“ (Деяния 16:31 NKJV). Да повярваш „на Христос“ означава да дойдеш при Него, изповядвайки греховете си и приемайки Го за Господ и Спасител. Той е единственият, който може да спаси (Деяния 4:12), и Той е единственият „Посредник между Бога и човеците“ (1 Тимотей 2:5). Ние признаваме, че не можем да бъдем спасени чрез нашите добри дела, които са нищо друго освен „мръсни дрипи“ в Божиите очи (Исая 64:6). Когато повярваме на Него, ние сме „родени отново“ и ставаме „ново създание“ (Йоан 3:7; 2 Коринтяни 5:17). Без това първо взаимоотношение не можем да имаме никакво друго взаимоотношение с Христос.
2. В Христос
След като сме спасени, ние преминаваме към това да бъдем „в Христос“. Този израз се среща в една или друга форма 27 пъти в Ефесяни, като около половината от тях са в първата глава. Да бъдеш в Христос е великото постижение на спасението.
Как дефинираме нашето спасение? Изчерпателен отговор би могъл да бъде нещо подобно: Спасението е благодатна Божия работа за човека, състояща се от такива могъщи начинания като възраждане, изкупление, примирение, освещение, оправдание, умилостивение, заместване, изкупление, опрощение, прославление и заместническата жертва на Христос. Всички тези думи са верни, тъй като всяка от тях идентифицира аспект на нашето спасение. Но нашата собствена работна дефиниция за спасение е много по-кратка – тя е да бъдеш в Христос.
Да бъдеш в Христос е най-категоричният и най-кратък израз на това какво означава да бъдеш спасен. Ако има една форма на изразяване, която идентифицира вярващия по-категорично и изрично от друга, това е „в Христос“ или друга форма като „в Него“ и „в Възлюбения“. Тези изрази никога не се използват свободно; те никога не се прилагат към никой друг освен към Божиите деца.
Господ Исус каза: „Пребъдвайте в Мен, и Аз в вас“ (Йоан 15:4). Тези две „в“ са доста различни, макар и тясно свързани. Едно е да „бъдеш“ в Христос, а друго е да „пребъдваш“ в Него. Първият израз е въпрос на благодат и е постоянен; вторият е наша отговорност и може да бъде прекъснат.
3. Чрез Христос
Тази фраза „чрез Христос“ означава божествено овластяване. Римляни 6, 7 и 8 завършват с този израз. Глава 6 завършва с „Заплатата на греха е смърт, но Божият дар е вечен живот чрез Исус Христос“ (Римляни 6:23 KJV). Римляни 7:25 (NKJV) завършва с „Благодаря на Бога – чрез Исус Христос, нашия Господ“, докато Римляни 8:37 казва: „ние сме повече от победители чрез Онзи, Който ни възлюби.“
Трябва да разберем разликата между Римляни 7 и 8. Римляни 7 е спорна, но важна глава. В нея Павел описва своя опит като спасен човек. Само вярващ може да каже: „Аз се наслаждавам на Божия закон според вътрешния човек“ (Римляни 7:22). Но той е победен вярващ, който вика: „О, окаян човек съм аз! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?“ (Римляни 7:24). В Римляни 7 Павел многократно казва, че има желание да върши добро, но не и силата. Той иска да върши добро, но се оказва, че върши злото, което не желае да върши. Римляни 7 води до две важни открития: първо, вярващият открива, че няма промяна в плътта (старата природа) при обръщането (7:18); второ, единствената сила, която има новата природа, е тази на Духа (8:2).
Разликата между Римляни 7 и 8 е, че Светият Дух не се споменава нито веднъж в глава 7, но 19 пъти в глава 8, която започва така: „И така, сега няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус, които не ходят според плътта, а според Духа“ (8:1). Ето защо победеният вярващ в Римляни 7 е повече от победител в Римляни 8. Може ли вярващият да върши Божията воля без Духа? Отговорът е „Не!“
В Филипяни 4:13 Павел пише: „Всичко мога чрез Христос, Който ме укрепява.“ Тук Павел подчертава факта, че във всичко той продължава да бъде силен чрез Онзи, Който му дава сила. Павел има тази сила, докато Христос продължава да излива сила в него. Живият Христос вътре е повече от достатъчен, за да издържим външни обстоятелства. Това, което Христос иска Павел да направи, Христос му дава възможност да го направи. Където сочи Божият пръст, Божията ръка осигурява пътя. Филипяни 4:13 е допълнение към „Без Мен не можете да направите нищо“ (Йоан 15:5).
4. От Христос
Изразът „от Христос“ се използва за обозначаване на плодородие: „Изпълнени с плодовете на праведността, които са от Исус Христос за слава и хвала на Бога“ (Филипяни 1:11). Плодовете на праведността са добрите дела на вярващия. Този плод не може да бъде произведен от човешка сила, а само от Светия Дух в съюз с Христос. Вярващият не само принася плод за Божия слава, но е и изпълнен с плодовете на праведността. Точно както ябълковото дърво е изпълнено с ябълки в подходящия сезон, така и животът на вярващия може да бъде изпълнен с добри дела. Но има две важни разлики. Първо, плодното дърво може да дава само един вид плод, докато вярващият дава всякакви духовни плодове. Второ, плодното дърво се изпълва с плодове в специален сезон, но вярващият е изпълнен с всякакви духовни плодове през всички сезони.
Книгата Псалми се фокусира върху възхвалата на Бога. В нея откриваме, че хвалата се дължи на Бога непрекъснато, в добри и лоши времена, в здраве и болест, в богатство и бедност, независимо дали ни се иска или не. „Ще благославям Господа по всяко време; Неговата хвала ще бъде непрекъснато в устата ми“ (Псалм 34:1). Евреи 13:15 казва: „Чрез Него нека принасяме жертва на хвала непрекъснато, тоест плода на устните си“ (Евреи 13:15). Тук хвалата се нарича „жертва“, защото когато я принасяме в лоши времена, ние „жертваме“ собствената си оценка за това, което е достойно за хвала, и се научаваме да хвалим Бога непрекъснато. Хвалата се нарича още „плод на устните ни“, защото не е достатъчно да хвалим Бога в сърцата си; трябва да го правим и с езиците си.
5. За Христос
Изразът „за Христос“ означава служение. „И така, ние сме посланици за Христос“ (2 Коринтяни 5:20). Апостол Павел каза на солунците: „Вие се обърнахте към Бога от идоли, за да служите на живия и истински Бог“ (1 Солунци 1:9). Една основна причина, поради която Бог не взема децата Си на небето в момента, в който са спасени, е защото Той ги иска в света, за да Му служат. Исус каза: „Ако някой Ми служи, нека Ме следва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят слуга. Ако някой Ми служи, него Моят Отец ще почете“ (Йоан 12:26). Наградата за служене и следване на Христос е почитта на Отца.
Преди да бъдем спасени, ние служехме на греха. Но след обръщането, ние „вече не трябва да бъдем роби на греха“ (Римляни 6:6), а „да служим на Господ Христос“ (Колосяни 3:24). Християните са Христови слуги. Слугата е подчинен и покорен на своя господар; той не върши собствената си воля, а тази на онзи, който го е наел. И в това се състои християнското служение – подчиняване на властта на Христос, вършене на Неговата воля, ходене според Неговите заповеди и стремеж да Му угодим във всичко.
Християнското служение е упражняване на онези духовни дарби, дадени ни от Божия Дух (Римляни 12:6-8; 1 Коринтяни 12-14; Ефесяни 4:4-16). Духовната дарба е дадена от Бога способност да служим на другите. На всеки вярващ е дадена поне една дарба. Докато някои са ограничени, има три дарби, които много светии притежават – служене, даване и проявяване на милост. Нашите духовни дарби трябва да се използват не за себе си, а за доброто на другите. Всяко служение, което не е упражняване на нашите духовни дарби, най-вероятно е дейност на себе си (Римляни 12:3-5).
6. С Христос
Фразата „с Христос“ се използва за обозначаване на нашето общение с Него. Християните са „наследници на Бога и сънаследници с Христос“ (Римляни 8:17). По време на нашето обръщане ние „умряхме с Христос“ (Колосяни 2:20) и възкръснахме с Него: „И така, ако сте възкресени с Христос, търсете горните неща, където е Христос ... Защото вие умряхте, и животът ви е скрит с Христос в Бога“ (Колосяни 3:1,3). Да ходиш с Христос означава да имаш общение с Него.
Християните са „призовани в общението на Неговия Син, Исус Христос, нашия Господ“ (1 Коринтяни 1:9). Йоан ни казва, че нашето общение с Бога и Христос трябва да бъде в светлината. „Ако кажем, че имаме общение с Него, и ходим в тъмнина, лъжем и не вършим истината. Но ако ходим в светлината, както Той е в светлината, имаме общение един с друг“ (1 Йоан 1:6-7). Да ходиш в тъмнина означава да следваш пътя на греха и да живееш нечестив живот. Най-изявените свойства на светлината са нейната прозрачност и полупрозрачност. Светлината говори за откритост, автентичност, яснота и реалност. Светлината е голата истина; тя разкрива нещата. Да ходиш в светлина означава да имаш благочестив живот без измама, неискреност, лицемерие или непокорство. Само когато ходим с Христос в светлината, ние имаме общение с Него.
7. Към Христос
Фразата „към Христос“ се използва за обозначаване на брак. Павел пише на християните в Рим: „Затова, братя мои, и вие станахте мъртви за Закона чрез тялото на Христос, за да се омъжите за друг – за Онзи, Който беше възкресен от мъртвите, за да принасяме плод на Бога“ (Римляни 7:4). А на тези в Коринт той пише: „Защото ревнувам за вас с Божия ревност. Защото ви сгодих за един съпруг, за да ви представя като чиста девица на Христос“ (2 Коринтяни 11:2). В момента ние сме сгодени за Христос и ще бъдем действително омъжени за Него, когато Той дойде със Своите светии за втори път (Откровение 19:7-9).
На сватба, когато се произнасят обетите, започва брачният живот. Така и предаването на душата и приемането на Христос като Господ е само началото на християнския живот. И точно както булката обръща гръб на всички други любовници и се заклева да бъде вярна и послушна на съпруга си, така и вярващият се отрича от всички други и обещава да бъде подчинен само на Христос (Исая 26:13). Тъй като целта на брака е раждането на потомство, така че четем, че ние „може да се омъжим за друг – за Него ... за да принасяме плод на Бога“ (Римляни 7:4).
Можем да кажем, че всичко, от което се нуждаем сега и за вечността, е обвито в Христос. Ние намираме нашата достатъчност в Христос при всякакви обстоятелства. Бог ни е направил зависими от Своя Син във всички аспекти на християнския живот. В нашия нов живот Христос е нашата Глава в благодат (Ефесяни 1:22-23; 2:8); в нашата празнота ние черпим от Неговата пълнота, в нашата слабост ние черпим от Неговата сила, и в нашето невежество ние черпим от Неговата мъдрост. В следващия живот Христос, нашата Глава, ще бъде в слава. Ние ще видим Неговото лице и ще съзерцаваме Неговата слава. Ние ще бъдем толкова погълнати от Неговата слава и толкова напълно заети от Неговото великолепие и прелест, че ще забравим себе си. Вечността ще бъде твърде кратка, за да изчерпим видението на Неговата слава.
— Морис Басали
