„Защото Бог не ни е дал дух на страх, а на сила, любов и здрав разум.“ (2 Тимотей 1:7) Единственият страх, който Бог насърчава в живота на християнина, е страхът от Бога (2 Коринтяни 5:10-11; Евреи 10:31). Страхът от хората не идва от Бога. Проблемът е, че много християни се страхуват от хората повече, отколкото от Бога. Техният страх им пречи да угодят на Бога, защото те хабят усилията си да умилостивяват други хора.
Тимотей беше млад човек, по природа плах и вероятно не силен физически (1 Тимотей 5:23). Той знаеше за честите изпитания и гонения на Павел. Знаеше, че и той може да претърпи същите гонения. Павел напомни на младия си колега, че страхът от другите не идва от Бога.
Страхът ни кара да спрем и да се усъмним в това, което Бог ясно ни е казал да направим. Може би бяхме уверени в нашето послушание, докато не дойде гонението; сега се съмняваме дали сме чули Бог правилно. Повечето страхове са страх от неизвестното. Не знаем какво ни предстои, затова ставаме тревожни. Нашите въображения могат да увеличат проблемите, докато те не изглеждат непреодолими. Нуждаем се от здрав разум, за да виждаме нещата в правилна перспектива. Ето защо Бог ни даде Светия Си Дух, за да ни даде възможност да виждаме нещата така, както Бог ги вижда.
Страхът не е извинение да не се подчиняваме на Бога. Няма причина да живеем в страх, когато имате могъщото присъствие на Светия Дух във вас. Страхът ще ви пороби, но Христос е дошъл да ви освободи. Помолете Бог да ви освободи от всеки страх, който изпитвате, и да отвори очите ви. Докато Той разкрива реалността на вашата ситуация, Той ще ви даде възможност да продължите в послушание.
