Миналия месец разгледахме опасностите от страха, тревожността и безпокойството. Този месец ще разгледаме какво казва Библията за преодоляването на негодуванието, горчивината, омразата, срама, малоценността и отдръпването.
Негодувание / Горчивина / Омраза
Негодуванието, на което е позволено да расте в ума, се превръща в горчивина. Горчивината, когато се подхранва, става омраза. Те са степени на едно и също отношение – отношение на отхвърляне, антагонизъм, гняв и враждебност. Нашата атака срещу мразения човек може да бъде чрез физическо насилие, чрез вербална злоупотреба, чрез омразна мисъл или дори чрез мечтаене. Какъвто и да е методът на атака, всяка част от тялото се раздвижва и подготвя за действие.
Както при страха, така и при гнева, настъпват определени телесни промени. Зениците на очите се разширяват; слухът става по-остър; мускулите се напрягат; сърцето бие по-бързо; кръвното налягане се повишава; храносмилането се забавя и нервите стават по-чувствителни. Всичко това е подготовка на тялото за действие. Това се случва, дори ако просто поддържаме негодуващи мисли.
Ако имаме омразни мисли, тогава сме омразни хора – физически, умствено и духовно омразни. Негодуванието, горчивината и омразата пречат на нормалното функциониране на телата ни. Ето защо Притчи 15:17 (NKJV) казва: „По-добре е вечеря от зеленчуци, където има любов, отколкото угоен телец с омраза.“ Или както друг превежда: „По-добре е ястие от зеленчуци с любов, отколкото най-доброто говеждо месо, сервирано с омраза.“
Старият левитски закон забраняваше омразата: „Да не мразиш брата си в сърцето си“ (Левит 19:17). Но нашият Господ Исус Христос възприе положителния подход: „Аз ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви злоупотребяват и преследват“ (Матей 5:44). „Трудно е да се направи“, може да кажем. Без съмнение, но всъщност е по-трудно за храносмилателната система да мрази, отколкото да обича.
Невъзможно е да обичаме Бога – тоест да имаме чувство за единство с Бога – и да мразим брата си едновременно (1 Йоан 4:20). Когато отворим сърцата си за радостта от единството с Бога, губим цялото си негодувание, горчивина и омраза към другите. Със сигурност това води до душевен мир и психично здраве.
Срам / Непълноценност / Отдръпване
Кой от нас никога не е бил наранен? Понякога всички сме се чувствали пренебрегнати, изключени, игнорирани или сме чувствали, че нашата стойност или позиция не е била достатъчно призната. Наранените чувства всъщност са наранена гордост, а гордостта е самочувствие или самолюбие. Ако по някаква реална или въображаема причина нашето самочувствие е било наранено, ние изпитваме срам и чувство за малоценност.
Наранената гордост може да предизвика гняв и негодувание. При много хора обаче тя предизвиква срам. Естествено е да се предпазваме от срам. Всъщност много хора се отдръпват от колкото се може повече социални контакти от страх, че ще бъдат засрамени и ще се почувстват по-нисши. Много хора се опитват да скрият чувствата си за малоценност. Техните усилия да го направят обаче водят само до интровертност или отдръпване от реалността в свят на мечти и в крайна сметка дори до много вредни психични заболявания.
В ранния живот на всяко човешко същество се появяват доказателства за гордост, сравнение с другите и съперничество. Всички сме чували деца да се хвалят, че „Моето е по-добро от твоето“, или „Моят татко е най-силният човек в града“, или „Аз съм по-голям от теб“, или „Нашата къща е по-хубава от твоята“. Тези хвалби може да звучат сладко, но те са доказателство за гордост и носят със себе си създаването на наранени чувства, чувства на малоценност и отдръпване.
В Притчи 16:18 четем, че „Гордостта предшества разрушението, а надменният дух – падането.“ И отново в Притчи 11:2 ни е казано: „Когато дойде гордостта, тогава идва и срамът.“ Нашият Господ Исус Христос е казал в Матей 23:12: „Който възвишава себе си, ще бъде смирен.“ Притчи 21:4 ясно показва, че гордостта е грях: „Надменен поглед и гордо сърце... са грях.“ Яков 4:6 много ясно заявява, че „Бог се противи на гордите, но дава благодат на смирените.“
И да не забравяме какво казва Еремия: „Нека мъдрият да не се хвали с мъдростта си, нито силният да се хвали със силата си, нито богатият да се хвали с богатството си; но нека този, който се хвали, да се хвали с това, че разбира и познава Мен, че Аз съм Господ, Който упражнява милост, съд и правда на земята. Защото в тези неща Аз се наслаждавам“, казва Господ (Еремия 9:23-24).
Има хора, които се опитват да излекуват чувствата за малоценност у другите, като се опитват да изградят тяхното самочувствие, казвайки им, че са също толкова добри, колкото и другите, и че има много хора, по-лоши от тях. Но лекът за чувствата за малоценност не е да се опитваме да изграждаме гордостта на хората, а да ги уверяваме, че тяхното смирение е угодно на Бога. Исус ни призовава да бъдем смирени. Той казва в Матей 20:27: „Който иска да бъде пръв между вас, нека бъде ваш слуга.“
Смирението изключва скритите чувства за малоценност и е необходимо за чувство на единство с Бога. В смирението няма гордост в себе си, няма лесно наранени чувства и няма отдръпване от реалността, за да се защитят чувствата. В Матей 11:29 четем: „Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото Аз съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“, тоест душевен мир. Това е истинско психично здраве.
Следващия месец очаквайте заключението на тази трисерийна поредица. „Тайната на психичното здраве“ е достъпна от „Благодат и истина“ под формата на брошура.
