През IV век пр. Хр. Платон пише, че зрението се осъществява, защото лъчи светлина излизат от очите на хората и обхващат обектите, които виждат. Дебатът за зрението е повече от просто историческа любопитност, но той символизира два начина, по които хората оценяват смисъла на самия живот.
Бог винаги действа чрез Светия Си Дух, за да доведе хората до спасение. Тези истории за обръщане ни насърчават никога да не се отказваме от евангелизацията.
Любовта на Христос към един изгубен свят е основната мотивация във всеки християнски живот и служение. Ние не се опитваме да Го направим известен на другите, за да спечелим спасение. Нашето лично спасение е установено в Него. Ние работим, защото вече имаме спасение. Те работят, за да получат спасение.
