ВЪПРОС: Моля, обяснете много ясно 1 Коринтяни 9:20-22 заедно с Деяния 21:22-27 и Евреи 10:9. Павел отново ли правеше това, което беше отнето и противоречеше на благодатта? За да спечелим някои, можем ли да правим небиблейски неща или това, което е против Божия ум?
ОТГОВОР: Трябва да помним, че действията на Павел в Деяния 21 са предприети преди да бъде написано Посланието до Евреите. В Деяния виждаме, че Бог отделя време за прехода от юдаизъм към християнство. В Деяния 21 Бог все още не е призовал християните от еврейски произход да се откъснат от юдаизма, за което четем в Евреи 13:13. Павел, в дълбоката си любов към своите еврейски братя по плът, пише, че с радост би бил проклятие за тях, ако по някакъв начин те биха могли да бъдат спасени чрез това (Римляни 9:1-3). Моисей по подобен начин се е предложил за своя народ в Изход 32:32. Това е направено от тези двама благочестиви мъже в любов към своя народ, търсейки в благодат да ги достигнат. Лесно е за нас да ги осъдим за това, което може да считаме за непоследователност в принципите, но Бог не го прави. Никъде Той не осъжда нито един от тях за действията им, предприети в любов към техния народ.
Нашето място е да се подчиняваме на Божията воля, както е разкрита в Неговото Слово. Ние сме благословени с цялото Божие Слово и имаме Светия Дух, който да ни води в нашето разбиране и прилагане на Библията в живота ни. Не можем да защитаваме или оправдаваме неподчинението. Целта никога няма да оправдае средствата. Не трябва да правим небиблейски неща, оправдавайки се, че ги правим, за да спечелим други. „Послушанието е по-добро от жертвата“, е казано на Саул в 1 Царе 15:22 (NKJV).
Но в същото време нека помним, че Бог е Бог на благодатта и че Той не ни е поставил под закон, а под благодат като наш принцип на живот. Трябва да внимаваме да не си създаваме правила един за друг, както правеха фарисеите и както Господ Исус толкова ясно осъди. Нека бъдем бързи да съдим себе си – не другите.
— Юджийн П. Ведър, младши
