Загрижеността на Павел за КОЛОСЯНИТЕ
„Благодарим на Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос, като винаги се молим за вас.“ — Колосяни 1:3 NKJV
Посланието до колосяните е написано от апостол Павел по време на неговото затворничество в Рим. То е изключителен пример за това, което той е имал предвид, когато по-рано е писал, че неговите страдания в служба на Господа не са били само физически, но и духовни грижи. В неговите очи тези грижи са били по-големи от всички страдания, които са идвали от врага или от трудностите, които е претърпял, докато е пътувал от място на място в своето служение. Нека не забравяме, че Светият Дух го е вдъхновил да напише това послание до колосяните, както и 2 Коринтяни 11:23-33, което подробно описва какво е имал предвид Господ, когато е казал на Анания: „Аз ще му покажа колко много неща трябва да пострада за Моето име“ (Деяния 9:16).
Павел никога не е бил в Колос
Повечето от посланията на Павел са написани до събрания, в чието започване той е бил инструмент, или до съработници. Но Павел е написал две послания, Римляни и Колосяни, до събрания, които лично не са му били известни. Римляни е написано от Коринт, преди Павел да пътува до Йерусалим, където е бил лъжливо обвинен и затворен. Поздравите, които заемат по-голямата част от последната му глава, ни показват, че Павел е познавал доста братя и сестри в столицата на Римската империя. Колосяни, от друга страна, е написано от затвора в Рим до събрание, за което е научил от Епафрас, съработник, който е дошъл оттам в Рим и който за известно време дори е споделял затворничеството на Павел (Филимон 23).
Павел нарича Епафрас „верен служител на Христос“ от името на колосянските светии (Колосяни 1:7). Освен това той споменава, че Епафрас винаги е работил усърдно за тях в молитви, за да „стоят съвършени и пълни във всяка Божия воля“ (Колосяни 4:12). Той е правил това с голямо усърдие, молейки се и за светиите в близките Лаодикия и Йераполис. Усърдната работа в молитви е повече от просто случайно споменаване на нечие име, докато се молим.
Павел, модел за молитва
Самият Павел е бил модел, когато става въпрос за молитва за другите. В повечето от посланията си той споменава, че се моли за тези, на които пише. Той лично е познавал много от тях, техния напредък и техните проблеми. Те са били негови духовни деца, които той се е научил да обича скъпо. Той напомня на коринтяните, например, че те не са имали много бащи, но че „в Христос Исус аз ви родих чрез евангелието“ (1 Коринтяни 4:15). Той пише на солунците, че той и неговите съработници за Господа са били нежни сред тях, „точно както кърмеща майка цени собствените си деца“. И той също им казва как са „увещавали и утешавали и наставлявали всеки един от тях, както баща прави със собствените си деца“ (1 Солунци 2:7,11).
Павел и Тимотей, които той назовава при написването на това послание, са благодарили на Бога и са се молили заедно за колосянските вярващи. В глава 2 Павел пише, че е имал „голяма борба“ за колосяните, лаодикийците и всички, които не са виждали лицето му в плът (Колосяни 2:1). Тяхната молитва за колосяните е започнала, когато за пръв път са чули за тях, и е продължила без прекъсване. Павел не ги е познавал лично, но това не е имало значение. Те са били верни светии и събратя от тялото Христово.
За какво се е молил Павел?
Павел не се е молил за нещата, за които обикновено бихме се молили от името на събратята вярващи – тяхното здраве, семейства, ежедневен хляб, защита, свобода на поклонение и т.н. – тези неща апостолът не споменава. Той е бил загрижен по-скоро за техния духовен растеж и благополучие. Например, в началото на това писмо (1:9-12; 2:2) Павел се е молил колосянските вярващи:
- „Да бъдат изпълнени със знанието на Божията воля във всяка мъдрост и духовно разбиране“
- „Да ходят достойно за Господа, напълно угодни на Него“
- Да бъдат „плодотворни във всяко добро дело и да нарастват в познанието на Бога“
- Да бъдат „укрепени с всяка сила според Неговата славна мощ, за всяко търпение и дълготърпение с радост“
- Да бъдат „благодарни на Отца, Който ни е направил годни да бъдем участници в наследството на светиите в светлината“
- Да бъдат „насърчени, свързани заедно в любов“
- Да достигнат „до всички богатства на пълната увереност в разбирането, до познанието на Божията тайна“
Какво е учил Павел?
Освен че се е молил за тях, той им е давал основните практически наставления и увещания, от които са се нуждаели. Той е поставил Христос пред тях в достойнството на Неговата личност и величието на Неговото дело. Той им е напомнил за огромните привилегии, които са придобили чрез Христос. Бог Отец ги е избавил от властта на тъмнината и ги е пренесъл в царството на Сина на Неговата любов. Те са били езичници и като такива са били вързани под властта на тъмнината. Някои от тях са били роби и всички те са били поданици на римския кесар, но Бог ги е довел до най-привилегировано положение, това много по-високо царство на Сина на Отецката любов. Те са били отчуждени и врагове в ума си чрез зли дела, но сега Христос ги е примирил чрез смъртта, за да ги представи свети и безупречни и без укор в Неговите очи. И Христос е бил в тях, надеждата на славата. Каква част е била тяхна! (Колосяни 1:13-29).
За какви опасности е предупреждавал Павел
Но колосянските вярващи са били в опасност от поне три посоки. Сатана, главният враг на Христос и на Неговия народ, е много прагматичен враг. Той има много оръжия и е напълно готов да използва което и да е от тях, което служи на неговата цел. Всички те по някакъв начин атакуват Христос. Епафрас, който е разказал на Павел за събранието в Колос и е работил усърдно за тях в молитва, без съмнение го е информирал и за някои от опасностите, пред които са били изправени тези нови вярващи. Врагът се е борил срещу колосяните. И той все още използва същите оръжия срещу християните – млади и стари, нови и опитни – днес.
Едно от оръжията на Сатана е била фалшива философия, известна като гностицизъм, дума, произлизаща от гръцката гносис, означаваща знание. Древните гърци са били известни с многото си философи и философски школи. Гностиците са отричали истинското място на Христос в Божеството, правейки Го само едно от най-висшите от многото ангелски или духовни същества между човека и светия Бог. Според тях човешкото тяло и материалната субстанция като цяло са имали по-ниска стойност от това, което е било нематериално или духовно. Човек по същество е трябвало да си проправи път до Бога. Павел е подчертавал величието на Господ Исус като образ на невидимия Бог. Той е Бог-Създател, Глава на Църквата, Неговото тяло, Този, в Когото цялата пълнота на Божеството е благоволила да обитава, Глава на всяко началство и власт. Павел е призовавал колосяните да ходят в Него, вкоренени и изградени в Него, и утвърдени във вярата.
Друго оръжие на Сатана е било въвеждането на елементи от юдаизма в християнството: обрязване, спазване на Закона, смятане на определени храни за нечисти, спазване на еврейски празници, аскетизъм и други човешки доктрини. Всичко това е имало вид на мъдрост в самоналожена религия, фалшиво смирение и пренебрегване на тялото, но те са отклонявали от Христос и Неговото завършено дело и не са имали стойност. Вярващият е завършен в Христос. Той е бил погребан с Него в кръщението и е бил оживен заедно с Него. Бог не изисква нищо повече от нас, освен това, което Исус е извършил на Голгота. Жизненоважно е вярващите да откъснат умовете си от себе си и да ги насочат към Него.
Сатана също е използвал плътта и нейните многобройни похоти като трето средство за подкопаване на християните и отклоняване на умовете им от Христос и нещата, които са горе. Плътта е винаги активна и новите християни, които не са били напълно заети с Христос, лесно биха могли да се отдадат на всички зли неща, които са характеризирали живота им, преди да бъдат спасени. Апостолът, в своята благочестива загриженост за тях, изброява тези похоти и след това увещава колосяните да умъртвят тези членове, които все още са на земята (Колосяни 3:5). Има неща, които трябва да се отхвърлят, и други, които трябва да се облекат. Тези увещания се отнасят до нещата от живота като цяло, а също и до нашите взаимоотношения в семейния кръг. Всичко трябва да се прави в името на Господ Исус, като се благодари на Бог Отец чрез Него.
Заключителни мисли на Павел
След като се е справил с всички тези опасности, които са тежали на сърцето му, Павел е увещавал колосяните да бъдат усърдни и бдителни в молитва (Колосяни 4:2). Той се е молил за тях, но също така ги е молил да се молят за него, особено за да може ясно да говори тайната на Христос, за която е бил в окови. Той е споделил информация за собствените си обстоятелства и е споменал, че Тихик, един от братята, който е доставил това писмо, ще им разкаже „всички новини“ за него (Колосяни 4:7).
Поздрави от различни братя бяха добавени заедно с кратки инструкции към църквата в Колос и към някои от отделните личности. Можем да видим дълбоката загриженост на апостола за това събрание, което той никога не е имал възможност да посети, и за братята, които е споменал. Нека Господ да ни даде да се научим от Павел да обичаме и да се грижим истински за нашите братя и сестри в Христос, независимо кои са те и къде се намират. Павел без съмнение е научил това от своя благословен Господ, Великия Пастир на овцете!
