„Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение.“ (Деяния 26:19)
Бог прави всичко с причина. Бог срещна Савел от Тарс по пътя за Дамаск с определена цел (Деяния 9:1-9). Савел беше планирал да преследва християни, но срещата му с Христос го промени завинаги. Бог направи повече в тази среща, отколкото да спаси Савел от греха му. Бог започна да разкрива Своята воля за живота на Павел. Божието поръчение за Павел беше ясно:
„Той е Мой избран съд, за да носи Моето име пред езичници, царе и децата на Израел. Защото Аз ще му покажа колко много неща трябва да страда за Моето име“ (Деяния 9:15-16).
Божият план за Павел, разкрит чрез видение, включваше както свидетелстване пред царе, така и страдание от преследване. Павел трябваше да се наслаждава на тръпката от извършване на чудеса, проповядване пред големи тълпи и основаване на църкви. Но Павел трябваше също така да бъде пребиван с камъни, да претърпи корабокрушение, да бъде бичуван, подиграван, заговорничен срещу него и затварян (2 Коринтяни 11:23-28). Дали бихме приели тази част от неговото поръчение толкова лесно, колкото първата?
Никога не чуваме Павел да се оплаква от своето поръчение от Бога. Той никога не е искал да му бъде дадена роля като на Петър, или на Яков, или на Йоан (Галатяни 2:9-10). За Павел беше достатъчно да му бъде дадена каквато и да е задача в Божието царство. Когато наближаваше края на служението си, Павел можеше смело да заяви на цар Агрипа: „Не бях непокорен на небесното видение.“
О, да имаш упоритостта и предаността на Павел към волята на Отца! Каква радост е не само да започнеш добре във вярата си в Христос, но и да завършиш вярно! Божието желание е всеки от нас да може да каже в края на живота си: „Не бях непокорен.“
