Когато Петър започва своето писмо до разпръснатите християни, които бяха разпръснати из Римската империя, той им напомня, че те са били „избрани според предузнанието на Бога“. Думата „избрани“ в гръцкия текст предхожда думата „странници“. Подчертава се техният статус пред Бога: те са Божии избрани странници. Тяхното спасение не е нещо, на което са се натъкнали случайно, а е било планирано от Бог Отец от самото начало. Те са „избран род, царско свещенство, свят народ, Негов собствен специален народ“ (2:9).
Мнозина изглежда имат проблеми с идеята, че Писанието е пълно с пасажи, които говорят за вярващи, избрани „преди основаването на света“ (Еф. 1:3–6). Първо Солунци 1:4 говори за „знаейки, възлюбени братя, вашето избиране от Бога“. Петър ни предизвиква да „бъдем още по-усърдни да направим своето призвание и избиране сигурни“ (2 Пет. 1:10).
Петър продължава да им напомня, че те са били „избрани според предузнанието на Бог Отец“. Тази дума „предузнание“ е свързана с факта, че те са били отбелязани предварително. Това е свързано с предварително определените цели на всезнаещ Бог, който вижда началото и края! Това се проявява още повече, когато мислим за смъртта на Господ Исус Христос. Същата тази мисъл е била проповядвана от Петър от раждането на Църквата: „[Христос], предаден по определеното намерение и предузнание на Бога, вие сте взели с беззаконни ръце, сте разпънали и сте убили“ (Деяния 2:23).
Всичко това не трябва да бъде точка на спор за нас, а точка на смелост да живеем за славата на Господ Исус Христос!