Практическото единство започва с осъзнаването, че не сме сами
„Не знаете ли какво казва Писанието... за Илия – как той се обърна към Бога: ... „Господи, те убиха пророците Ти и събориха олтарите Ти; аз съм единственият останал, и те се опитват да ме убият“? И какъв беше Божият отговор към него? „Запазил съм за Себе Си седем хиляди, които не са преклонили коляно пред Ваал.“ Така и в настоящето време има остатък, избран по благодат.“ (Римляни 11:2-5 NIV)
Понякога повечето от нас се чувстват точно като Илия, съвсем сами в един зъл свят. Четем вестниците и намираме поредната заплаха на Езавел – хуманизъм, материализъм, секуларизъм или законодателство, противопоставящо се на християните. Знаем, че Господ работи, но атаките на врага ни карат да отстъпим – особено ако сме на мисионерски полета или в затруднени служения. Мислим си, че се изправяме пред днешните Езавели съвсем сами. Като Илия, искаме да извикаме: „Достатъчно ми е, Господи“ (3 Царе 19:4). И не без причина!
Но когато Илия молеше Господа да го измъкне оттам, Господ му каза, че не е сам. Той имаше 7000 в Израел, които не се бяха продали на идолопоклонническата световна система (3 Царе 19:18). Нямаше ли да е чудесно, ако Илия можеше да изпита практическо единство с тях, да хвали Господа с тях, да бъде насърчаван от тях?
Понякога в живота си повечето от нас се чувстват точно като Илия. И защо не? Яков 5:17 казва, че нашата природа е точно като неговата. Въпреки това, за разлика от него, ние имаме много доказателства, че има християни по целия свят, които изразяват своето единство в Христос. Това, което трябва да направим, е да се присъединим към тях, като изразяваме единство по практически начини с други християни точно в нашите общности.
Представете си реакцията на Илия, ако беше насърчен от онези 7000, които живееха за Бога, вместо да бъде обезкуражен от онези, които служеха на Ваал. Той може би щеше да повтори думите на тогавашния ми десетгодишен внук, чийто баща го заведе на молитвения митинг на „Пазители на обещанията“ през ’97 г. във Вашингтон, окръг Колумбия. Когато чу пеенето на над 700 000 мъже, той каза: „Уау! Никога не съм знаел, че има толкова много християни по света!“ Може би практическото единство започва с осъзнаването, че в Христос не сме сами.
