„След като изпяха псалми, те излязоха на Елеонския хълм.“ (Марк 14:26)
Хвалата е голяма почит към Бога!
В старозаветния разказ за цар Йосафат, Божият народ се изправил пред привидно непреодолим враг, който бил решен да ги унищожи. И все пак Бог ги уверил, че ще „стоят неподвижно и ще видят спасението от Господа“ (2 Летописи 20:17). Народът на Юда повярвал на Бога. Тяхната армия била водена от певци, които възхвалявали Господа за обещаната им победа, и победата дошла. Когато цар Давид водил процесията, която донесла ковчега на завета в Йерусалим, той хвалел Бога с цялата си сила (2 Царе 6:12-23). Хвалата на Давид била угодна на Бога и Божието мощно присъствие останало в царството на Давид, за да му даде победа срещу всеки враг.
Исус щял да отиде в Гетсиманската градина и на кръста, където щяла да бъде постигната най-голямата Божия победа. Той накарал учениците Си да изпеят химн. Учениците били на път да Го предадат, а Исус щял да бъде жестоко екзекутиран, но Исус настоял те да хвалят Бога. Тяхната хвала гледала отвъд кръста към крайната Божия победа.
Хвалата се корени не в обстоятелствата на момента, а в природата и надеждността на Бога.Трябва да се радвате, когато Бог ви моли да продължите в делото на Неговото царство, защото знаете, че победата вече е осигурена. Не се фокусирайте върху проблемите и провалите на другите. Фокусирайте се върху Божията увереност в победата. Ако имате проблеми да хвалите Бога с песен в сърцето си, докато Му служите, може би фокусът ви не е върху Бога, а върху вашите обстоятелства.
