...евангелието на славата на Христос.“ (2 Коринтяни 4:4)
Никога не трябва да забравяме, че евангелието е добрата новина за славата на Христос. Вярно е, че то се отнася до Този, Който беше разпнат и погребан. Но Той вече не е на Кръста, нито в Гроба. Той е възкръснал, възнесъл се е на небето и е прославеният Човек от дясната страна на Бога.
Ние не Го представяме като смирения дърводелец от Назарет, страдащия Слуга или Непознатия от Галилея. Нито Го представяме като женствения добротворец от модерното религиозно изкуство.
Ние проповядваме Господа на живота и славата. Той е Този, Когото Бог е възвисил високо и Му е дал Име, което е над всяко име. Пред Неговото Име всяко коляно ще се поклони и всеки език ще Го изповяда за Господ за слава на Бог Отец. Той е увенчан със слава и чест, Княз и Спасител.
Твърде често ние Го опозоряваме с посланието, което проповядваме. Ние възхваляваме човека с неговите таланти и създаваме впечатлението, че Бог би имал късмет да има такъв човек, който да Му служи. Правим да звучи така, сякаш човек прави колосална услуга на Господа, като Му се доверява. Това не е Евангелието, което апостолите проповядваха. Те казаха, по същество: „Вие сте виновните убийци на Господ Исус Христос. Вие Го взехте и с нечестиви ръце Го приковахте на дървото. Но Бог Го възкреси от мъртвите и Го прослави от Своята дясна страна на небето. Той е там днес, в прославено тяло от плът и кости. Неговата ръка, белязана от гвоздеи, държи скиптъра на всеобщото господство. Той ще се върне отново, за да съди света в правда. И по-добре да се ПОКАЕТЕ и да се обърнете към Него с ВЯРА. Няма друг път за спасение. Няма друго име под небето, дадено между човеците, чрез което трябва да бъдем спасени.“ О, за свежа визия на Човека в слава! И за език, който да разказва безбройните слави, които увенчават челото Му! Тогава със сигурност, както на Петдесетница, грешниците биха треперели пред Него и биха извикали: „Мъже и братя, какво да правим?“
