Нова година се празнува в Сидни, Австралия с великолепна заря. В старозаветни времена евреите също са празнували Нова година. Те са имали два календара, религиозен и граждански, които са били на шест месеца разстояние – подобно на нашата финансова година и календарна година. Първият месец от религиозния календар, Нисан, е през пролетта, когато се празнува Пасха. Въпреки това, еврейската Нова година е в Тишри, седмия месец от религиозния календар, през есента, когато се отбелязва еврейският новогодишен фестивал Рош Хашана. „Рош Хашана“ означава „първият на годината“.
В библейски времена този ден е бил наричан Празник на тръбите, и са се надували овнешки рогове, не се е вършела работа и са се принасяли специални жертви на Господ (Левит 23:23-25; Числа 29:1-6). Тръбите издавали радостен шум на Нова година. Евреите гледали напред, посвещавайки нацията на Бога за идващата година. Повечето други еврейски празници гледали назад към Божието избавление (Пасха, Безквасни хлябове, Шатри), към Божието осигуряване (Първи плодове, Петдесетница) и към изкуплението за греховете им (Ден на изкуплението).
Гледаме напред
Християните също гледат назад и гледат напред. Например, на Господната вечеря ние гледаме назад към Разпятието, но правим това само „докато Той дойде“, след което гледаме напред. Нека видим какво е казал Павел по тази тема.
Във Филипяни 3:12-15 (TNIV) той пише: „Аз се стремя да постигна онова, за което Христос Исус ме е постигнал. Братя и сестри, аз не смятам, че вече съм го постигнал. Но едно правя: Забравяйки това, което е зад мен, и се стремя към това, което е пред мен, аз се стремя към целта, за да спечеля наградата, за която Бог ме е призовал към небето в Христос Исус. Всички ние, които сме зрели, трябва да имаме такъв поглед върху нещата.“
Непосредствено преди тези стихове, във Филипяни 3:4-6, Павел изброява своето безупречно наследство и лични постижения като „увереност в плътта... обрязан... евреин от евреи... фарисей... преследващ Църквата... безупречен.“ Някога е смятал тези неща за ценни, но след като е бил спасен, ги е сметнал за безполезни в сравнение с безкрайната стойност на познаването на Исус Христос като Господ. Вместо да живее за тези неща, той е искал да живее както е живял Исус. Той е бил готов да страда като Исус и да бъде мъченик. След това е погледнал напред, повтаряйки фразата „Аз се стремя.“ И е дал две причини за стремежа.
Павел продължи напред
Първо, „Аз се стремя да постигна онова, за което Христос Исус ме е постигнал“ (3:12). Кога Христос е постигнал Павел? Когато го е срещнал по пътя за Дамаск. По този повод Господ каза на човек на име Анания: „Този човек е Моят избран инструмент, за да прогласява Моето име на езичниците и техните царе, и на народа на Израел. Аз ще му покажа колко много трябва да страда за Моето име“ (Деяния 9:15-16). Също така, Павел трябваше да бъде пример за това, което Христос може да направи в живота на човек. Той се стремеше да изпълни целта, за която беше спасен. И неговата мисия беше доживотна, затова Павел писа на филипяните: „Аз не смятам, че вече съм го постигнал“ (3:13).
Второ, Павел каза: „Аз се стремя към целта, за да спечеля наградата, за която Бог ме е призовал към небето в Христос Исус“ (3:14). Като бегач в състезание, целта на Павел беше да завърши житейската надпревара, да получи венеца на праведността пред съдийския престол на Христос и да се наслади на всички небесни благословения (2 Тимотей 4:8). Духовната надпревара е доживотен маратон!
Освен това той каза, че „забравя това, което е зад мен“ (3:13), гледайки напред и не се връщайки към миналото. Трудно е да ходиш или бягаш, ако винаги гледаш назад! Павел искаше да напредва, а не да отстъпва. Всъщност той „се стремеше към това, което е пред мен“ (3:13) – гледайки напред и движейки се напред!
Бог гледа напред
Бог също гледа напред. Например, преди десетата напаст в Изход, Бог нареди на израилтяните да поискат от египетските си съседи сребърни и златни предмети и да ги вземат със себе си при изхода или напускането си (Изход 11:2). Каква беше целта на това? Нямаше ли това просто да увеличи теглото на багажа им по време на дългото пътуване? Той гледаше напред към изграждането на скинията и им осигуряваше материалите, от които щяха да се нуждаят в бъдеще, въпреки че по това време те нямаха представа от какво ще се нуждаят (Изход 25:1-8).
Каквото и да преживявате сега, може просто Бог да ви подготвя за утре. Може Бог да ви дава инструментите сега, които ще използвате години по-късно. Ние не знаем какво предстои. Но нека помним, че Бог ни е подготвил за това и Той прави всичко да работи заедно за наше добро (Римляни 8:28).
През 2012 г. нека бъдем като Павел и да „продължим напред“, за да изпълним доживотната цел, за която Бог ни е призовал, и да продължим да използваме нашите способности и таланти за Него. Нека решим тази Нова година да продължим напред към финала на житейската надпревара, без да гледаме назад, а да гледаме напред и да се движим напред с Господ.
