И когато слънцето залязваше, дълбок сън обзе Аврам; и ето, ужас от голяма тъмнина го обзе. И Той каза на Аврам: знай със сигурност, че твоето потомство ще бъде чужденец в земя, която не е тяхна, и ще им слугува; и те ще ги измъчват четиристотин години: и също така онзи народ, на когото ще слугуват, Аз ще съдя; и след това ще излязат с голямо имущество... И стана така, че когато слънцето залезе и стана тъмно, ето, димяща пещ и горяща лампа, която мина между тези части (Битие 15:12-14+17).
Цялата история на Израел е обобщена в тези две фигури, „пещта“ и „лампата“. Първата ни представя онези периоди от тяхната история, в които са били подложени на страдания и изпитания; такива, например, като дългия период на египетско робство, подчинението им на ханаанските царе, вавилонския плен, сегашното им разпръснато и унизено състояние. През всички тези периоди те могат да се считат за преминаващи през димящата пещ. (Виж Второзаконие 4:20; 3 Царе 8:51; Исая 48:10)
След това, в горящата лампа, имаме онези моменти от изпълнената със събития история на Израел, в които Йехова милостиво се е явявал за тяхно облекчение, като например тяхното избавление от Египет чрез ръката на Моисей; тяхното избавление от властта на ханаанските царе чрез служението на различните съдии; тяхното завръщане от Вавилон чрез указа на Кир; и тяхното окончателно избавление, когато Христос ще се яви в Своята слава.
Наследството трябва да бъде достигнато през пещта; и колкото по-тъмен е димът от пещта, толкова по-ярка и по-утешителна ще бъде лампата на Божието спасение. Този принцип не се ограничава само до Божия народ като цяло; той се прилага също толкова пълно и към отделните личности.
Всички, които някога са достигнали видно положение като служители, са издържали пещта, преди да се насладят на лампата. „Ужас от голяма тъмнина“ е преминал през духа на Авраам. Яков е трябвало да издържи двадесет и една години тежки трудности в дома на Лаван. Йосиф е намерил своята пещ на страдание в тъмниците на Египет. Моисей е прекарал четиридесет години в пустинята. Така трябва да бъде с всички Божии служители.
Те трябва първо да бъдат „изпитани“, за да могат, като бъдат намерени „верни“, да бъдат „поставени в служение“. Божият принцип по отношение на тези, които Му служат, е изразен в думите на св. Павел:
не новоповярвал, за да не се възгордее и да падне в осъждането на дявола (1 Тимотей 3:6).
Едно е да си Божие дете; съвсем друго е да си Христов служител. Мога да обичам детето си много, но ако го накарам да работи в градината ми, то може да направи повече вреда, отколкото полза. Защо? Защото не е мило дете? Не; а защото не е обучен служител. Това прави цялата разлика. Връзката и длъжността са различни неща. Нито едно от децата на кралицата в момента не е способно да бъде неин министър-председател. Не е така, че всички Божии деца нямат нещо за вършене, нещо за страдание, нещо за учене. Несъмнено имат; но винаги е вярно, че публичната служба и личната дисциплина са тясно свързани в Божиите пътища.
Този, който се изявява много публично, ще се нуждае от този смирен дух, тази зряла преценка, този покорен и умъртвен ум, тази сломена воля, този мек тон, които са сигурният и красив резултат от Божията тайна дисциплина; и обикновено ще се установи, че тези, които заемат видно място без повече или по-малко от горепосочените морални качества, рано или късно ще се провалят.
Господи Исусе, пази Твоите немощни служители много близо до Твоята най-благословена Личност и в дланта на Твоята ръка
