Медицински мисионер и негов приятел се връщали от банка в далечен град; били там, за да съберат голяма сума пари. Осъзнавайки, че не могат да стигнат до мисионерската болница до падането на нощта, те прекарали нощта на самотен хълм и продължили пътуването на следващия ден.
„И в мир ще легна, и ще спя; защото Ти, Господи, само Ти ме караш да живея в безопасност“ (Псалм 4:8). Няколко седмици по-късно един мъж дойде в болницата. След известно време той каза на лекаря, който го лекуваше: „Виждал съм ви преди. Моите приятели и аз ви видяхме да излизате от банката и ви последвахме.
Когато се стъмни, възнамерявахме да ви ограбим, но вие бяхте обградени от войници! „Но с нас нямаше войници“, отговори мисионерът. „О, да, имаше“, каза мъжът. „Те защитаваха вашия лагер.“
Няколко месеца по-късно, когато мисионерът беше вкъщи за известно време, той беше на среща и разказа как почти са били ограбени и за разговора с болничния пациент. След срещата един приятел му каза: „На коя дата бяхте на лагер?“ Мисионерът намери датата в дневника си. Когато приятелят сравни датата със своя дневник, той каза:
Беше нашата молитвена среща и си спомням, че онази нощ специално се молихме за вас.
