Добре дошли в третото ни видео от поредицата „Силата на молитвата“. Днес искам да говоря за две неща, които изразяваме чрез молитва. И първото нещо е зависимостта от Бога, а второто е доверието в Бога. Днес ще разгледаме първото: зависимостта от Бога. Сега, въпросът е, защо се молим? Каква е причината да се молим? И един отговор е, че осъзнаваме, че се нуждаем от помощта, силата и напътствието на Бога. И е интересно, че първият път, когато молитвата е спомената в Библията, е в Битие, глава 4, стих 26. Сега, нека да се обърнем към този пасаж. И там пише: „И на Сит също се роди син, и той го нарече Енос.“ А значението на Енос е слаб или смъртен човек. И след това пише: „Тогава човек започна да призовава името на Господа.“ Така че, от контекста става много ясно, че когато хората осъзнаха собствената си слабост и нищожност, те започнаха да призовават името на Господа. Те се молеха. И това ни показва зависимостта от Бога. Собствената ни слабост наистина трябва да ни подтиква към молитва, и това е, което виждаме отново и отново в Божието Слово.
Помислете за слугата на Авраам. Той имаше задачата да търси съпруга за Исаак, сина на Авраам. И той отиде в тази далечна страна, и това, което направи, е, че започна да се моли. И той помоли Господа да му покаже правилния човек, и това беше много точна молитва, и Господ отговори на тази молитва. Сега, в Новия Завет, намираме апостол Павел. И Бог допусна трън в плътта му, и това причини много слабост на апостол Павел. Сега, каква беше първата му реакция? Четем във 2 Коринтяни, глава 12, стих 8: „Заради това нещо три пъти молих Господа да се отмахне от мене.“ Така че Павел осъзна: „Аз съм толкова слаб, трябва да говоря с Бога. Нуждая се от Неговата помощ, нуждая се от Неговата сила в тази ситуация.“ Така че, е много естествено, че нашата слабост, осъзнаването и съзнанието за нашата слабост, наистина трябва да ни подтиква към молитва.
Помислете за Яков в Стария Завет. Яков беше човек, който имаше много самочувствие. Но след това той се бори с този ангел, който докосна ставата на бедрото му, и тя излезе от мястото си. Сега, какво направи Яков? Той каза на ангела: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш.“ Така че, той наистина се държеше за Бога в тази ситуация, защото чувстваше собствената си слабост. Или вземете Йосафат, когато беше изправен пред голяма армия, която идваше срещу него. Той започна да се моли и казва: „Господи, в нас няма сила, няма мощ срещу това голямо множество, което идва срещу нас, но очите ни са към Теб.“ Така че, това е, което наистина трябва да ни подтиква към молитва: собствената ни слабост.
Добре, така че е лесно да се говори за това на теория, но как изглежда на практика? И искам да ви дам един пример от живота на Мартин Лутер. И Мартин Лутер наистина беше човек на молитвата. И това, което каза, е следното: „Утре имам много работа за вършене. Ето защо ще прекарам първите три часа от деня в молитва.“ И намирам това за удивително, но то точно ни показва това, което току-що видяхме. Той осъзнаваше слабостта си, осъзнаваше нуждата си от Божията помощ, и затова започна деня с интензивна молитва, защото казва: „И тогава ще успея да си свърша работата.“ Сега, много от нас вероятно биха направили обратното. Бихме казали: „О, утре имам много неща за вършене, затова трябва да съкратя времето си за молитва.“ Но виждате ли, тогава си мислим, че можем да правим нещата със собствени сили. Но нашата слабост, осъзнаването на нашата слабост, наистина трябва да ни подтиква към молитва и да търсим Господната помощ. Така че, това е добър показател, за да видим колко зависими сме наистина от Господа. Не е достатъчно да говорим за слабостта си; трябва също така да покажем, че зависим от Господа, и това е, което правим и това е, което изразяваме, когато се молим.
Господ Исус казва: „Отделени от Мене, нищо не можете да направите.“ Но в общение с Него, и когато се молим, ще можем да правим нещата, които Бог ни показва, че трябва да бъдат направени. Ще можем да вършим Божията воля. Така че, нека да помним, чрез молитва показваме нашата зависимост от Господа. Но нека да практикуваме това и в живота си. Нека да осъзнаем, че се нуждаем от Божията помощ, и всеки път, когато осъзнаете, че се нуждаете от Неговата помощ, молете се. Не е задължително да е дълга молитва, но правете кратки молитви през целия ден: в разговори, които водите, в малки задачи, които имате пред себе си, когато пазарувате, направете го предмет на молитва. И ще изпитате, че Бог ще почете вашата вяра.
