Псалм 103 Още по-голяма хвала!
Въпреки че Псалмите са написани преди около 3000 години, ние все още извличаме полза от размишлението върху тях днес. В Псалм 103 „хвалете Господа“ се появява шест пъти в 22-та му стиха. И Давид ни дава пет причини да Го хвалим (Псалм 103:2-5 NIV).
Хвалете Господа – Който прощава всичките ни грехове.
- Хвалете Господа – Който изцелява всичките ни болести.
- Хвалете Господа – Който изкупва живота ни от ямата.
- Хвалете Господа – Който ни увенчава с любов и състрадание.
- Хвалете Господа – Който насища желанията ни с добри неща.
- Резултатът от това да бъдем простени, изцелени, изкупени, увенчани и удовлетворени е, че силата ни е „обновена като на орел“ (Псалм 103:5). Орелът е символ на сила.
Пророк Исая го описва така: „Но онези, които се надяват на Господа, ще подновят силата си. Те ще се издигнат на криле като орли; ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да припаднат“ (Исая 40:31).
Какво велико обещание за тези, които се доверяват на Господа! Всеки ден Бог дава сила на вярващите да живеят за Него: „Макар че външно се разпадаме, вътрешно се обновяваме ден след ден“ (2 Коринтяни 4:16).
Божията любов към Неговия народ, подобно на необятността на вселената, е толкова огромна, че не може да бъде измерена: „Защото колкото високо са небесата над земята, толкова голяма е Неговата любов към онези, които се боят от Него“ (Псалм 103:11). Освен това, тя трае вечно, „от вечност до вечност“ (Псалм 103:17).
Тази любов се демонстрира от факта, че греховете ни са простени и напълно премахнати, никога повече да не бъдат видени: „Колкото е далеч изток от запад, толкова далеч е отстранил от нас греховете ни“ (Псалм 103:12).
Михей изразява подобна мисъл, пишейки, че Бог на прошката, милостта и състраданието „ще стъпче греховете ни под краката си и ще хвърли всичките ни беззакония в дълбините на морето“ (Михей 7:18-19).
Тъй като животът ни е кратък в сравнение с Божията вечна любов (Псалм 103:15-17), нека си спомняме отново и отново добрите неща, които Бог е направил за нас. Не ги приемайте за даденост и не ги забравяйте (Псалм 103:2).
Спомнянето ще ни доведе до хвала и благодарност към Него, и това е правилният отговор за един завинаги простен народ. Ето защо Давид хвали Господа и защо можем да се присъединим към „Неговите ангели“ и „всичките Му небесни войнства“ в хвалението на Господа (Псалм 103:20-21).
Давид не е знаел как Бог ще отнеме греховете ни чрез Исус. Но ние знаем! И не трябва ли това да ни доведе до още по-голяма хвала и благодарност?
