В няколко от старозаветните книги, които се наричат „Пророци“ (Лука 24:27), четем фраза или вариация многократно: „за да познаете, че Аз съм Господ.“ В началото и периодично по време на историята на Израел, Израел твърдеше, че ще следва Господа, признавайки Го като Този, на когото са отговорни и трябва да се подчиняват. Въпреки това, обикновено фино, те изоставиха практиката да Му се подчиняват – наричайки Го Господ само по име.
Понякога за новите вярващи има малко знание за факта, че Исус Христос, техният Спасител, е техен Господ. Ние четем заглавието, но може да не разпознаваме принципите зад него. Фактът, че Исус Христос трябва да бъде както Спасител, така и Господ в живота ни, беше представен при Неговото раждане:
Защото днес в града на Давид ви се роди Спасител, Който е Христос Господ (Лука 2:11 NASB).
Опасността за вярващите, точно както беше за Израел от древността, в непризнаването на Господа за това кой е Той в истина, както и на практика, е да се отклонят от това, което е правилно, и да приемат това, което е грешно. Често срещан резултат е липсата на непорочно свидетелство за Този, който положи живота Си за нас. Принципите, или истините, на Писанието често се изоставят. За съжаление, много църковни групи колективно са се отдалечили толкова много от практическото послушание на Господството на Христос, че вече следват пътищата на Израел във времето точно преди Бог да ги отстрани от земята им в съд. Очевидно, ние трябва да следваме Исус Христос като Господ ако искаме да бъдем личности, които Го почитат.
Статиите в това списание представят точки и предизвикателства, които може да ни е по-лесно да приложим към други вярващи, отколкото към себе си. Но нека имаме отворени уши и сърца, за да чуем какво ни казва Господ индивидуално, и да имаме желанието и смелостта да променим поведението си по такъв начин, че да е очевидно за всички около нас, че Той наистина е Господ на живота ни. Какво огромно свидетелство би било това – носещо слава на Него!
