Всичко беше мрак за нас, независимо дали бяхме призовани от юдаизма или езичеството, или от номинално и покварено християнство; а сега сме в светлина, която е чудна. Ние сме Божият народ, получили милост.
Чудна светлина! Така ли се чувстваме по отношение на нея? Светът потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в своя мрак и неверие. Неговите учени и философи изпълват въздуха с триумфални викове относно своите изследвания и открития. И все пак те наистина са като хора, които се вкопчват в неуловими сенки, докато тяхната наука е обгръщаща мъгла. Техните открития им позволяват да правят много умни и любопитни неща в света, но нито един лъч светлина не свети в тях относно нещата отвъд гроба. А ето ни и нас, поставени в светлината на Бог, напълно разкрит в Христос, в светлината на Неговата благодат, Неговите цели, Неговата слава. Изучаваме ли тези неща, за да ставаме все по-просветени и следователно, самите ние да бъдем светли?
В безлунна нощ по време на пълнолуние ние се наслаждаваме на светлината, която то отразява от слънцето. Колко чудна трябва да е слънчевата светлина, която може да накара едно тъмно тяло да свети толкова ярко! Е, светът все още е в мрак, защото е обърнал гръб на Бога. Ние сме в светлината на Неговата истина и благодат, светлината на познанието за Него Самия. Колко чудна е тази светлина може да се разбере от факта, че тя кара тъмни и непривлекателни хора, като нас самите, да показват Неговите превъзходства и да отразяват Него Самия.
О, да бъдем по-пълно в безоблачната яркост на чудната Божия светлина!
