В Библията често намираме комбинации от три. Горният стих е красив пример за това явление. Каквото и да правим или казваме, трябва да е в съответствие с Божията воля и нашата връзка с Него. Изразът „в Христос Исус“ е верен за всички вярващи от Петдесетница до грабването. Тази връзка предполага огромни привилегии, тъй като Бог ни е прехвърлил от Адам в Христос – от изгубени човешки същества към нова връзка „в Христос Исус“. Бог ни вижда сега в Своя Помазаник, Който е Синът на Божията любов. Когато Бог ни погледне, Той вижда Христос, защото сме „приети във Възлюбения“ (Еф. 1:6). Нека се радваме и да Му благодарим!
За да продължим да се радваме, се нуждаем от постоянна молитва. Това научаваме от нашия Господ Исус Христос, Който беше белязан от постоянна молитва, както е записано особено в Евангелието на Лука. В свят на скръб и страдание се радваме, когато гледаме към Исус, Когото виждаме „увенчан със слава и чест“ (Евр. 2:9). Можем също така да се учим от Него, Човека на молитвата, винаги да разчитаме на Бога, мотивирани да вършим Божията воля. Въпреки че живеем в свят на бунт, можем да разчитаме на нашия Бог, Който е верен и отговаря на нашите молитви. Това е допълнителна причина да благодарим, което невярващите не правят (Рим. 1:21).
След всемирния потоп Ной построи олтар, за да почете Бога, Който го беше спасил него и дома му – общо осем души. Той ги доведе в нов и пречистен свят. При напускането на ковчега Ной поведе семейството си в благодарност (Битие 8:20–21). Благодарим ли на нашия Бог и Отец ежедневно? Имаме ли „семеен олтар“, за да Му благодарим и да Го хвалим? Нека да Му представим нуждите си в молитва, като Му благодарим, и да благословим нашия Бог и Отец.
