Събрани сме тук със свят страх, за да си спомним Божия Син, Който беше изпратен на земята чрез смирено раждане, за да умре на нейната окървавена земя. Той прекара живота Си в смъртна борба със силите на греха и срама, и направи толкова добро, че никога не можаха да хвърлят сянка върху Неговото име. Как се мъчим, когато обръщаме очи за поглед към градинската сцена, където кървавата пот и сълзите се срещнаха на лицето на Назарянина. Как стене духът ни, когато душите ни виждат какво е претърпял на Голгота, докато сълзите падат, когато сърцата ни си спомнят, че Той го понесе за теб и мен. Можем да почувстваме ужаса в думите, които Той изрече, когато мракът обгърна небето, когато Бог на благодатта скри Своето свято лице от Този, Който беше готов да умре. И сме почувствали мрака на скалната гробница, където беше тялото на Христос, но душите ни се радват на гласа на ангела, че нашият Господ е отново жив. Затова се обединяваме, за да възхваляваме Божия Син, докато Той ни дава дъх, и обичаме да вечеряме с хляба и виното, които провъзгласяват смъртта на нашия Изкупител; докато взираме очите си в далечните небеса, защото копнеем за тръбния звук, когато Той ще извика, за да ни призове да бъдем най-накрая с Него. От Едуард Морис
... Докато Той дойде
Защото аз приех от Господа това, което и на вас предадох: Господ Исус, в нощта, когато беше предаден, взе хляб, и като благодари, го разчупи и каза: „Това е Моето тяло, което е за вас; правете това за Мой спомен.“ По същия начин, след вечерята, Той взе чашата, казвайки: „Тази чаша е новият завет в Моята кръв; правете това, всеки път, когато пиете, за Мой спомен.“ Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, вие провъзгласявате смъртта на Господа, докато Той дойде.“ (1 Коринтяни 11:23-26 NIV)
