Четиридесет дни и четиридесет нощи, затворен с дявола в пустинята, и през този период подложен на всякаква форма на яростна атака, докато, изчерпвайки колчана си, Сатана, победен, се оттегли от конфликта за известно време. Такъв, о, душо моя! е твоят велик обвинител и изкусител. Освободен от неговото пленничество, ти все още не си напълно освободен от неговите огнени стрели. Не мисли, че е странно, че ти трябва да си негова мишена.
Всички Божии светии, повече или по-малко, са подложени на подобна дисциплина. Той подбуди Давид да преброи народа, порази Йов с големи циреи, преся Петър като пшеница, възпрепятства Павел отново и отново; и, избирайки най-блестящата мишена от всички, хвърли стрелите си, гъсти и пламтящи, към Самия Господ. Развесели се тогава! Твоят велик противник е ранен, смъртоносно ранен; ти си имаш работа с победен враг, винаги под контрола на „Лъва от Юдовото племе“, и ти самият скоро ще стъпчеш Сатана под краката си.
Исус сега ставаше подобен на Своите братя. Беше необходимо, за да има Той съвършено съчувствие към нас, да бъде изкушаван във всичко като нас, но без грях (Евреи 4:15). Летете към Него тогава, о, изкушаван! Той не е Първосвещеник, който може да бъде безразличен към сегашната ви атака.
Приемете сегашното си изкушение като изпратено, за да ви запознае по-добре с Неговата скъпоценност, Неговото съчувствие, Неговата благодат, Неговата неизменна любов.
Вземете щита на вярата, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на нечестивия (Ефесяни 6:16).
