Бедствие или измама? Няма ли всички да искаме да знаем? С наближаването на края на обратното броене до новото хилядолетие, медийното отразяване на проблема Y2K ще се превърне във виртуална виелица навреме за коледните празници. Досега малко хора на северноамериканския континент са успели да избегнат нарастващата вълна от информация, която заплашва да залее обикновения човек на улицата. Изглежда, че всеки познава „някого“, който има „достоверна информация“, че или светът ще свърши в полунощ на 1 януари 2000 г., или че това е най-успешната измама, извършвана някога върху съвременния човек.
И така, какво да правим, какво да мислим – ние, обикновените хора с малък или никакъв технически опит? Къде можем да отидем, за да получим надеждна информация? Бихме ли изобщо могли да разпознаем надеждна информация, когато я видим? В крайна сметка хората не искат да реагират прекалено и да изглеждат глупаво с 1357 консерви супа, подредени по стените на мазето им, ако проблемът се окаже не толкова сериозен. Но какво, ако е? Тогава изведнъж пророците на гибелта изглеждат много предпазливи, а останалите изглеждат толкова, ами, глупави.
Някой знае
Има добра новина: Някой знае точно какво ще се случи, когато настъпи новото хилядолетие. Веднъж Той дори каза за Себе Си: „Спомнете си предишните неща, тези отдавнашни; Аз съм Бог и няма друг; Аз съм Бог и няма подобен на Мен.“ И какво Го прави толкова уникален? Фактът, че като Бог Той „обявява края от началото, от древни времена, какво предстои.“ И независимо какво се случва, Той ни уверява, че Неговата „цел ще устои и (Той) ще направи всичко, което (Му) е угодно“ (Исая 46:9-10).
Бог знае. Той знаеше, че идва Потопът и го обяви 120 години преди да се случи. Той знаеше за глада в Египет и го съобщи седем години по-рано. Във всеки случай бедствието наистина настъпи, но Бог беше там, запазвайки Своя народ. Днес не е по-различно, защото Бог не е по-различен днес.
Както при всяка мистерия, мястото, откъдето да започнем да я разплитаме, не е в новините, а на колене пред Този, Който знае. В присъствието на Бога тревожните мисли, които ни лишават от мир, се успокояват. Всъщност именно тези тревоги подкопават способността ни да мислим ясно.
Тревогите ни карат да мислим, че трябва да разбираме всички неща, да предвиждаме всички неща, да осигуряваме всички неща за себе си. Но нашите тревоги са погрешни, не защото разбирането или знанието, или осигуряването са погрешни, а защото осигуряването на тези неща не е наша отговорност, а Божия (Матей 6:25-34).
Предписанието за тревожност
Бог ни призовава да хвърлим тези тревожни страхове върху Него, почивайки в Неговата грижа (1 Петър 5:7), и по този начин да позволим на Неговия мир да проникне в мисленето ни (Исая 26:3).
Една от причините ситуации като Y2K да са толкова объркващи е, че ние настояваме да ги разглеждаме през филтъра на нашите тревоги. Изглежда смешно, но колко често се оказваме да мислим, че Бог всъщност не разбира от компютри и технологии; че някак си Той все още пише на каменни плочи? В крайна сметка компютрите са човешки изобретения, нали? Факт е, че Бог знае повече от всички гении на света, взети заедно. Всъщност Той има интимно познание за всички технологии, които все още не са изобретени.
Ако наистина искаме да разберем как да реагираме на Y2K, тогава първо трябва да приемем нагласите, които правят възможно ясното мислене. Способността да претегляме информацията внимателно е страничен продукт на сърце, което е хвърлило страховете си върху суверенния Бог, Който не само знае всички неща, но Който всъщност ни обича!
Въоръжено с тази перспектива, Божието дете тогава ще бъде в състояние да разграничи истината от измислицата, благочестивия отговор от паническата реакция.
Страх или вяра
Днес има безброй „авторитети“ по Y2K. Някои говорят от „християнска“ гледна точка, предлагайки на Църквата „прозрения“ за божествения ум. Може би защото християните са научени да ходят с вяра, а не с виждане, понякога сме толкова наивни. Няколко факта, няколко цифри, добавете щипка от последните времена и ето! Сцената е готова за появата на антихриста във всеки момент. „Информирани“ вярващи ликвидират активи, наемат земя в „Y2K комуни“ в Монтана, купуват злато, натрупват храна за три години и, разбира се, усърдно търсят правителствени конспирации под всеки камък. (Не се смейте, всичко това всъщност се прави от християни!)
Как така домът на вярата може да бъде толкова уплашен? „Паника“ и „християнин“ би трябвало да са оксиморони. Това се случва, когато вярващите забравят да оставят тревогите си на вратата: те стават плячка на всеки пророк на гибелта, който идва по пътя – с книга и видео за продажба, разбира се! Добре е да осъзнаем, че страхът има ненаситен апетит за слухове и клюки.
Вярата, от друга страна, се отличава с уникалната си способност не само да изобличава страха в собствените ни сърца, но и да го разпознава в действията и думите на другите. В това имаме полезен тест за оценка на новините и информацията за Y2K: Авторът подклажда ли страх или вяра?
Отговорен отговор
Сега, след като сте обмислили всичко това, вероятно очаквате да прочетете, че всичко е наред, че нищо няма да се случи. Но това не е вярно. Самолети няма да падат от небето. Ядрени ракети няма да се изстрелват сами и да предизвикват война. Световните банкови институции няма да се сринат масово. Но това не е същото като да се каже, че нищо няма да се случи.
Въпросът с Y2K не е дали ще се случат лоши неща, а до каква степен ще се случат. Настъпването на бедствие изобщо не намалява всемогъщия суверенитет на Бога. Помнете, суверенната Божия ръка не винаги предотвратява бедствието; Той е по-вероятно да ни запази въпреки бедствието.
Съберете всичко това и ще открием, че все още има законна основа за подготовка за бедствие, защото подготовката и вярата не са взаимно изключващи се предложения. Смисълът на вярата е, че тя ни учи как да реагираме адекватно, в съответствие с Божиите цели. Изисква се толкова вяра, за да повярваме на Бога, когато Той казва, че ще се случи бедствие (Битие 6), колкото и да повярваме на Бога, когато Той казва, че нищо няма да се случи (Псалм 91:9-10).
Следователно няма нищо лошо в предприемането на отговорни предпазни мерки. В крайна сметка Ной построи ковчег; Йосиф подготви Египет за глада. Във всеки случай предпазната мярка беше съизмерима с нуждата.
Поразителното в тези предпазни мерки не е фактът на тяхното съществуване, а тяхната ориентация. И в двата случая приготовленията бяха ориентирани далеч от себе си и към подпомагане на другите. Ной можеше да построи лодка, достатъчно голяма, за да спаси само него и семейството му. Но той предупреди хората за предстоящата присъда, намеквайки, че има място на ковчега за онези, които вярваха. Йосиф можеше да запази цялото зърно за Египет, но той го сподели с околните народи.
Виждате ли, има фундаментална разлика между трупане и съхраняване. Трупането запазва за себе си. Съхраняването споделя с другите. Трупането презапасява от страх за бъдещето – като по този начин създава недостиг за другите; съхраняването допринася своя дял в съответствие с вярата – всичко за общото благо. Трупането е мотивирано от страх; съхраняването действа с вяра.
Свидетелство за мир
Повече от всичко друго, правилното отношение пред Бога е най-добрата защита срещу паниката пред лицето на Y2K. Именно този неземен мир ще бъде най-голямото свидетелство за онези около нас, които са изгубили ума си. Това е мир, който идва не от знанието, че имаме достатъчно запаси, скрити в мазето, а от знанието, че познаваме Този, Който оркестрира делата на хората, за да изпълни Своята съвършена воля. Това е мир, който тихо се вслушва в уроците, които Бог се опитва да предаде на човечеството.
В крайна сметка, това не е първият път, когато Бог говори чрез подобни събития. Всъщност Бог има обезпокоителна склонност да изтъква боговете, на които сме започнали да разчитаме, и да ги изобличава като безполезни. Това поколение се е покланяло на олтара на технологиите. Направихме го, когато Титаник отплава и заявихме, че „Сам Бог не може да потопи този кораб!“ Но Той го направи, а ние все още не сме си научили урока.
Днес не е кораб, а компютри. Те са прекрасни инструменти, но никога няма да заменят нуждата ни от всезнаещ Бог. И това, вярвам, е големият урок зад Y2K.
