„Легнах и заспах: защото Йехова ме поддържаше“ (Псалм 3:5).
Почивка в Божията подкрепа
Колко категорично и просто! Така ли е и при теб, читателю? Всяка трудност ли намира сърцето ти така почиващо на Бога като твой Отец, че когато се умножи, тя оставя духа ти в покой, съня ти сладък, лягаш да спиш и ставаш, сякаш всичко около теб е мир, защото знаеш, че Бог е и разполага с всичко? Той ли е така между теб и твоите трудности и тези, които те притесняват? И ако е, какво може да те достигне? Хилядите врагове не правят разлика, ако Бог е там. Асириецът си е отишъл, преди да може да се надигне, за да притеснява или да изпълни заплахите, които, в крайна сметка, издават съзнателния му страх. Ние сме глупави по отношение на трудностите и изпитанията, измервайки ги със собствената си сила вместо с Божията, Който е за нас, ако сме Негови. Какво значение има, че градовете на Ханаан бяха укрепени до небето, ако стените паднаха при звука на овенски рог? Можеше ли Петър да ходи по гладко море по-добре, отколкото по бурно? Нашата мъдрост е да знаем, че не можем да направим нищо без Исус – с Него всичко, което е според Неговата воля.
Тайната на мира
Тайната на мира е да бъдем заети с Него заради Него Самия, и ще намерим мир в Него и чрез Него, и ще бъдем повече от победители, когато дойде беда; не че ще бъдем безчувствени към изпитанията, но ще намерим Него и Неговата нежна грижа с нас, когато дойде беда.
