Делото на Христос ви спасява, Божието Слово ви уверява, а радостта ви се поддържа от Светия Дух, който живее във вас. Но всеки спасен човек все още има старата, греховна природа, с която е роден. Светият Дух се противопоставя на старата природа, но е наскърбен от всяка мисъл, дума или дело, които произтичат от нея. Когато ходите „достойно за Господа“, Светият Дух произвежда във вас Своя благословен плод: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, доброта, вярност, кротост, себеобуздание“ (Галатяни 5:22). Обаче, когато ходите по светски начин, Светият Дух е наскърбен и този плод намалява, докато вашите светски пътища се увеличават. Докато делото на Христос и вашето спасение стоят твърдо заедно – защото Той не може да се провали – вашето ходене и наслада стоят или падат заедно, защото едното зависи от другото.
Ранните ученици ходеха „в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, и се умножаваха“ (Деяния 9:31). Отново се казва: „учениците бяха изпълнени с радост и със Светия Дух“ (Деяния 13:52). С други думи, вашата духовна радост ще бъде в пряка пропорция с духовния характер на вашето ходене, след като сте спасени.
Много вярващи бъркат духовната радост с вечното спасение. Когато чрез грях един вярващ наскърбява Светия Дух, радостта му се губи, но спасението му остава сигурно. Вашето спасение зависи от делото на Христос за вас, вашата увереност се основава на истината на Божието Слово, а радостта ви се намира в това да не наскърбявате Светия Дух, който е във вас.
Когато наскърбявате Светия Дух, вашето общение с Отца и Сина е прекъснато. Само когато съдите себе си и изповядвате греховете си, радостта ви се възстановява.
Спасението на християнина зависи от неговото раждане; неговото общение зависи от неговото поведение. След като Давид извърши прелюбодеяние с Витсавее и уреди Урия да бъде убит в битка (2 Царе 11-12), той не помоли Бог да „възстанови моето спасение“, а да „възстанови радостта на Твоето спасение“ (Псалм 51:12).
Когато един вярващ съгреши, общението е прекъснато и радостта е изгубена, докато той не се върне при Отца в самоосъждане, изповядвайки греховете си. Тогава вярващият може да знае със сигурност, че е простен, тъй като 1 Йоан 1:9 казва: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“
Винаги помнете, че няма нищо толкова силно като връзката на взаимоотношението и нищо толкова нежно като връзката на общението. Нищо не може да прекъсне първото, но една нечиста мисъл, един погрешен мотив или една нараняваща дума ще прекъснат второто. Никога не бъркайте вашата безопасност с вашата радост! Притеснени ли сте? Обърнете се в смирено изповядване към Бога. Изследвайте себе си. Когато идентифицирате какво ви е отнело радостта, изповядайте греха си пред Бога и съдете себе си за вашата небрежност, която е позволила грехът да влезе на първо място.
Не мислете, че Божият съд над греховете на вярващия е по-малко строг от този над греховете на невярващия. Той няма двоен стандарт. Той има само един начин за справяне с греха. Греховете на вярващия бяха изплатени от Исус Христос на кръста. Там въпросът за съда за греха на вярващия беше завинаги уреден. Съдът падна върху Господ Исус, благословения Заместник, който зае мястото на вярващия: „който Сам понесе нашите грехове в Своето тяло на дървото“ (1 Петрово 2:24). От друга страна, невярващият, отхвърлящият Христос, трябва завинаги да понесе наказанието за греховете си в ада, защото е отказал да приеме Исус Христос като свой личен Заместник, свой Спасител.
Когато един вярващ съгреши, въпросът за съда не може да бъде повдигнат срещу него, защото Съдията уреди въпроса за съда на кръста. Обаче въпросът за общението се повдига в вярващия от Светия Дух всеки път, когато Той е наскърбен.
Един мъж, гледайки отражението на луната в езеро с неподвижна вода, отбелязва на приятел колко красива е луната. Изведнъж някой хвърля камък в езерото и мъжът възкликва: „Луната се разпадна и парчетата са навсякъде!“ Приятелят му отговаря: „Погледни нагоре! Луната изобщо не се е променила. Само езерото се е променило.“ Как това се отнася за вярващия?
Вашето сърце (истинското ви аз) е езерото. Когато не допускате зло в живота си, Светият Дух разкрива чудесата на Христос за вашето утешение и радост. Но в момента, в който грехът влезе, Светият Дух разбърква езерото (вашето сърце) и вашите щастливи преживявания се разпадат. Вие сте неспокойни и разтревожени. Но веднага щом изповядате греха си, спокойната радост на общението се възстановява.
Докато сърцето ви е неспокойно поради грях, променило ли се е делото на Христос? Разбира се, че не! Тогава и безопасността на вашето спасение не се е променила. Променило ли се е Божието Слово? Не! Тогава и сигурността на вашето спасение не се е променила. Какво тогава се е променило? Действието на Светия Дух във вас се е променило. Вместо да изпълва сърцето ви с усещане за достойнството на Христос, Той е наскърбен, че трябва да се отклони от тази възхитителна работа, за да ви изпълни с усещане за вашия грях. Той отнема вашето утешение и радост, докато не осъдите и не се противопоставите на злото, което Го е наскърбило. Когато това е направено, Той възстановява вашето общение.
Господ в Своето Слово казва: „Не наскърбявайте Светия Дух на Бога, с Когото бяхте запечатани за деня на изкуплението“ (Ефесяни 4:30). Скъпи читателю, нашият Спасител и Господ никога няма да се промени. Библията казва: „Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги“ (Евреи 13:8). Неговото завършено дело също никога няма да се промени, защото „всичко, което Бог прави, ще бъде завинаги. Нищо не може да се добави към него и нищо не може да се отнеме от него“ (Еклисиаст 3:14). Също така, Словото, което Той е изрекъл, никога няма да се промени.
Обектът на вашето доверие, основата на вашата безопасност и основата на вашата сигурност са вечно неизменни
