Как ли ангелските войнства са наблюдавали този прочут баща от етап на етап от неговото чудно пътуване, докато накрая не видели ръката му, протегната за ножа, за да заколи сина си, този син, за когото той толкова дълго и пламенно е желал и за когото толкова твърдо е вярвал на Бога. Тогава отново, каква възможност за Сатана да хвърля своите огнени стрели! Колко изобилно място за такива предложения като следните: „Какво ще стане с Божиите обещания относно потомството и наследството, ако така пожертваш единствения си син? Внимавай да не бъдеш заблуден от някакво фалшиво откровение; или, ако е вярно, че Бог е казал така и така, не знае ли Бог, че в деня, когато пожертваш сина си, всичките ти надежди ще бъдат разбити? Освен това, помисли за Сара; какво ще направи тя, ако загуби Исаак, след като те е убедила да изгониш Исмаил от дома си?“ Всички тези предложения, и много други, врагът можеше да приложи върху сърцето на Авраам. Нито пък самият Авраам би бил извън обсега на тези мисли и разсъждения, които в такова време не биха пропуснали да възникнат в него. Какъв тогава беше неговият отговор на всички такива мрачни предложения? Възкресение!
Възкресението е могъщото Божие лекарство за всички злини и разрушения, въведени от Сатана; щом веднъж стигнем до тази точка, сме приключили със силата на Сатана, чието последно проявление се вижда в смъртта. Сатана не може да докосне живота, който е получен при възкресението, защото последното проявление на неговата сила се вижда в гроба на Христос; отвъд това той не може да направи нищо. Оттук и сигурността на мястото на Църквата: нейният „живот е скрит с Христос в Бога“. Благословено скривалище! Нека се радваме в него все повече и повече всеки ден!
