Откровение 3:1-6
Сардис
Сардис е на около 30 мили южно от Тиатир, продължавайки обиколката от Ефес, която завършва в Лаодикия. Вече научихме, че седемте църкви в Азия могат да бъдат разглеждани като пророческа картина на историята на християнската църква на земята в периода от времето, когато са живели апостолите, до идването на Господа.
Последните четири от тези седем църкви, от Тиатир до Лаодикия, описват условия, които ще продължат до идването на Господа. Сардис, втората църква от тази група, е част от тази пророческа история; така нареченият период на Сардис от около 1500 г. сл. Хр., започващ с това, което обикновено се нарича Реформация. Въпреки това, трябва да се каже много ясно, че обръщението към Сардис не е описание на самата Реформация. Исторически, моментът настъпва, когато Бог издига мъже, които са решени тяхната вяра и практика да се ръководят само от Божието Слово.
Гиганти на вярата по онова време включват хора като Мартин Лутер, който настоява, въз основа на Писанието, за истината за оправданието чрез вяра. Друг, Уилям Тиндейл, мъченик на едва 41 години, казва, че не може да си почине, докато всеки орач в Англия не държи в ръцете си лично копие на Библията на родния си език. Това наистина е дело на Светия Дух, след много векове на духовна тъмнина и суеверие, които сме разглеждали като периода на Тиатир. Колко тъжно е, че толкова малко хора в наши дни наистина се наслаждават на благословението, което мъже като тях са осигурили, с такава голяма лична цена.
Ще разгледаме и местните условия в Сардис и ще приложим моралното предизвикателство към собственото си сърце и съвест, за да преценим мярката на собствената си вярност. Сега нека разгледаме нашия текст, за да потвърдим, че той подкрепя твърденията, които сме направили.
Стих 1
„И до ангела на църквата в Сардис пиши: Това казва Този, Който има седемте Божии Духа и седемте звезди: Зная делата ти, че имаш име, че си жив, а си мъртъв.“ Ангелът представлява отговорния елемент в местната църква; тези, които са способни и желаещи да поемат местна отговорност. Ясно е, че те трябва да бъдат напълно зависими от Господа, за да правят това ефективно. За всяка църква, чертата, цитирана от описанието на Съдията, дадено в глава 1, стихове 12-18, е значима и уместна за условията в тази конкретна църква. Тук терминът „Този, Който има седемте Божии Духа“ означава пълнотата на Светия Дух. Той и Неговата сила са на разположение в изобилие, контролирайки и пазейки Божиите интереси. Божият Син като такъв, в цялото Си лично достойнство и величие, имаше нещо да каже на Тиатир, което Му даде малко място (Римокатолицизмът Го свежда до това да бъде Син на Мария – значително илюстрирано в многото статуи, които изобразяват голяма Мария и много малък Исус). В Сардис акцентът също е много уместен. Духът Божий е Този, Който има нещо да каже на Сардис, който даде малко място на Духа.
Големият грях на протестантството като цяло е малкото място, което дават на Божия Дух. Тъмните векове бяха прекратени от Реформацията, от която произлезе протестантството. Но контролът върху Божиите интереси е в Неговите ръце, а не в ръцете на тези, които насърчаваха Реформацията. Те бяха призовани да свършат конкретна работа, която свършиха много добре, но тяхното упражнение беше ограничено до съществени основни въпроси. Като картина на това, църквата в Сардис започна добре, но скоро загуби ранния си живот и енергия.
След това се казва: „Той има седемте звезди.“ Просто казано, тези звезди представляват онези във всяка църква, които носят светлина и дават надлежно свидетелство, в живот и слово, за Божията истина.
Първите думи на Господа са: „Зная.“ Той може да вижда под повърхността. Подобно на почитта към писаното Божие Слово, Евреи 4:12, Той „може да разпознава мислите и намеренията на сърцето.“
„Делата ти.“ На тази църква не е дадена конкретна похвала. Инерцията, в която Сардис е потънал, е подчертана от факта, че дори в Тиатир се хвали повече, отколкото в Сардис. Изглежда, че това, което е правено в Сардис, е правено по навик, а не по водителството и ръководството на Светия Дух. Това е постоянна опасност във всяка сфера на християнския живот и служение.
Господ продължава да казва: „имаш име, че си жив, а си мъртъв.“
Думата „име“ тук не е действително лично име, а означава репутация. Християните в Сардис се гордееха с постиженията си. Първоначално е имало истинско Божие дело, с голяма духовна енергия. Но Господ дава Своята лична преценка за тази църква. Те са станали морално и духовно мъртви! Всичко, което е останало, е репутация! Това, което е започнало толкова добре, просто е затихнало.
Това, което наистина има значение в Господното дело, е постоянната зависимост от Него, подкрепена от Светия Дух, ако то трябва да продължи с жизненост.
Стих 2
„Бъди бдителен и укрепи останалото, което е на умиране; защото не намерих делата ти съвършени пред Бога.“
„Бъди бдителен.“ Господ Исус изисква бдителност (ще се върнем към този момент, когато разгледаме стих 3). Но какъв е смисълът да се призовават мъртви хора да бъдат бдителни? Ако бяха бдителни, нямаше да изпаднат в това състояние. Ние също трябва да бъдем бдителни, в молитва и на дело, за да не получи Сатана опора.
Следващият призив е: „Укрепи останалото.“ Имаше спешна нужда от подновена сила, за да бъдат твърди и верни на това, в което вярваха. Размишлявахме върху един или два исторически примера. Помислете също за хора като Илия, Ездра, Неемия, Агей и списъка с верни мъже в Евреи 11, които са ни оставили такива отлични примери за следване.
„На умиране“ – не всъщност мъртви, а на прага на смъртта. В близките хълмове имаше некропол, гробище – регионален център за мъртвите, наистина „град на мъртвите“. Гражданите на Сардис имаха репутация на живи, дори оживени, но в Божиите очи те бяха почти мъртви, като обитателите на близкия некропол. Те биха били особено чувствителни към това, за тях, обидно сравнение.
Призивът за укрепване е последван от укор. „Не намерих делата ти съвършени“, тоест завършени, „пред Бога.“ По какъв начин?
Господ не се отнася до техните думи, а до техните дела, техните постъпки. Нашето учение може да е православно, но трябва да има паралелен практически отговор заедно с него.
Реформаторите изоставиха някои от атрибутите на римокатолицизма, но не стигнаха докрай. Нямаше пълно упование на силата, контрола и водителството на Светия Дух, които са на разположение в изобилие. Моралният урок трябва да бъде научен и приложен, да бъде въведен в практика, в противен случай това е просто урок по история. Самото изповядване не завършва нищо.
Обръщението към Сардис описва последиците от Реформацията. Поради силната враждебност на църковната система, която е държала толкова много хора в робство в продължение на няколко века, реформаторите се обръщат за защита към политическите сили. Това от своя страна води до светски асоциации и в крайна сметка до отказ от много от духовните придобивки, спечелени от реформаторските пионери с такава лична цена. Вместо да търсят защита от света, е трябвало да има зависимост от Този, в чиято ръка са били такива големи ресурси. В резултат на това сега имаме това, което е известно като протестантство с многото му различни деноминации. Наистина е имало, и продължава да има, нужда от покаяние!
Стих 3
„Помни, прочее, как си приел и чул, и пази го, и се покай. Ако, прочее, не бдиш, ще дойда върху тебе като крадец, и ти няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.“
„Помни.“ Вземете предвид „какво“ сте преживели, спечелените победи, но също и „как“, свързаната цена. Ценим ли скъпо предимствата, които притежаваме днес? Това е постоянно предизвикателство за всеки истински вярващ, особено когато вземем предвид цената, платена от стълбовете на вярата от минали дни. Дръжте се здраво, наистина! В противен случай наистина ще има подновена нужда от покаяние.
„Ако не бдиш.“ През шести век пр.н.е., под обсада от Кир, Сардис пада на четиринадесетия ден от обсадата, защото нямало страж на това, което те смятали за най-силната точка в отбраната си. Те погрешно предполагали, че са непревземаеми в тази точка. Това довело до липса на бдителност и неочаквано поражение. Тези, които били на стража, се провалили в бдителността си.
Нека сега помислим за начина, по който Господ Исус се отнася до Своето второ идване. То е дадено заедно с предупреждение. „Ако, прочее, не бдиш, ще дойда върху тебе като крадец.“ Това със сигурност не е начинът, по който Той ще дойде за Своите. Това е начинът, по който Той ще дойде за света, който спи и е безразличен към Него. Просто чуйте думите на Павел, писани до солуняните: „Но вие, братя, не сте в тъмнина, за да ви застигне онзи ден като крадец“ (1 Солунци 5:4). Той пишеше за внезапно унищожение, което идва върху света. Много в Сардис се беше превърнало в чисто изповядване, идентифицирано със света, и следователно в опасност да бъде съдено със света. Господ ще дойде за Своята църква като Младоженец, претендиращ за Своята невеста, а не като крадец.
Стих 4
„Но имаш няколко имена дори в Сардис, които не са осквернили дрехите си; и те ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни.“
„Няколко имена.“ Системата беше мъртва. Но имаше няколко индивида, които живо, активно отговаряха на водителството на Светия Дух.
Личната святост и праведност са от съществено значение в свидетелството и служението за нашия благословен Господ.
„Те ще ходят с Мене в бели дрехи.“ Римските граждани, посрещащи победоносен генерал, завръщащ се от успешна кампания, били облечени в бели дрехи, а на тези с особена известност била дадена честта да вървят с него в триумфалното му шествие. Очевидно е имало остатък в Сардис, само няколко, и лично познати на Христос, за които Той може да каже: „Те не са осквернили дрехите си; и те ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни.“ По време на трудности и стрес, а може би и опозиция, те останали верни. Каква чест, от собствените устни на Господа, „те са достойни.“
Стих 5
„Който победи, той ще бъде облечен в бели дрехи; и Аз няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите ангели.“
Всяко от тези обръщения завършва с обещание към победителя, този, който е верен на Господа в зъл ден. Сега не е „те“, а „той“; индивидуален въпрос. Тук обещанието е тройно.
Първото е много подобно на обещанието от стих 4. „Той ще бъде облечен в бели дрехи.“ Както разгледахме, видни римски граждани, посрещащи победоносен генерал, завръщащ се от успешна кампания, били облечени в бели дрехи, а на тези, които били счетени за достойни, била дадена специалната чест да вървят с него в триумфалното му шествие.
Победителят ще бъде част от победния парад на Христос, свързан с Него в Неговия ден на слава. Второто от тези обещания е друго насърчение: „Няма да излича името му от книгата на живота.“ Това е вероятно препратка към отлъчване.
В края на първи век сл. Хр. евреите осигуряват частична защита за тези, записани в регистъра на синагогата. Нарушителите срещу еврейските власти понасят отлъчване и излагане на преследване от римските власти за това, че не се покланят на Цезар. Тези, които силно се борят за християнската вяра, понякога са изличавани от книгите на хората в местната синагога, но им е дадено обещанието, че няма да бъдат изличени от Божията книга. Това обещание би имало паралелно значение за реформаторите в тяхното време.
Нито един истински вярващ никога няма да има името си изтрито от Божията книга. Тяхната вечна съдба е сигурна. Може да има други, които се гордеят с това, че имената им са в земния почетен списък, но тяхното положение там като такова винаги би било несигурно, зависещо от бъдещото им поведение и изпълнение. Победителят може да бъде сигурен за своето място в книгата на живота, от която името му никога не може да бъде изтрито.
Третото обещание е място на почит: „Ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите ангели.“
Господ Исус ще помни и почита верността на Своите служители!
Стих 6
„Който има ухо, нека чуе какво говори Духът на църквите.“
Когато наближаваме края, призивът към победителя става по-спешен и отличителен. Във всички трудности на нашето време, нека се ободрим. Нека бъдем бдителни, укрепени и да се държим здраво, докато Господ дойде.
„Който има ухо, нека чуе какво говори Духът на църквите.“
