Римляни 8: Божията победа и нашите благословения в Христос

Римляни 8 – Божията победа и нашите благословения

Гледайки Римляни 8, се чувствам като пред океан, който е необятен и дълбок. Така е и с тази удивителна глава от Божието Слово. Спомням си как като малко момче стоях с крака във водата на плажа на Северно море. Беше завладяващо преживяване, едновременно привлекателно и плашещо. По-късно в живота си прочетох за едно момче, което стои на ръба на океана с малка стомна в ръка и казва на баща си: „Ще изпразня океана с моята стомна.“ Тези преживявания донякъде илюстрират моите впечатления, когато чета Римляни 8. Наистина, това е удивително, огромно и умопомрачително, но тази глава веднага приканва читателя да се запознае с нея чрез следното прекрасно изявление: „И тъй, сега няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус“ (ст.1 KJV).

Как стигаме до важната точка, посочена в този стих? Бог използва специално подготвен инструмент, за да предаде това важно послание. Новият Завет има седем пасажа за спасението и призива на Савел от Тарс, който става апостол Павел (Деяния 9:1-30, 22:1-21, 26:1-23; Галатяни 1:11–2:10; Филипяни 3:1-14; 1 Тимотей 1:13-15; 2 Тимотей 1:11). Насърчавам всеки читател да изучава тези пасажи, които са дадени за наша духовна полза.

„Какво да кажем?“ се пита седем пъти в Римляни. Всяко споменаване въвежда нова тема, въпрос или заключение, записани за нашето духовно израстване:

„Бог не е ли неправеден?“ (3:5). Какво откри Авраам? (4:1). „Да продължаваме ли в греха?“ (6:1). „Законът грях ли е?“ (7:7). „Ако Бог е за нас, кой може да бъде против нас?“ (8:31). „Има ли неправда у Бога?“ (9:14). Постигнали ли са езичниците праведност чрез вяра? (ст.30).

Посланието до Римляните е богато, дълбоко и трудно, но въпреки това е изцяло прекрасно. Основната му тема е „праведността“ или „как да бъдем прави пред Бога“. Грешните хора се нуждаят от такава праведност (1:18–3:20). Бог я осигурява (3:21-26); вярата я приема и преживява (5:1–8:17), докато Бог я прави постоянно благословение (8:18-39). Като нация, Израел все още я отхвърля (Римляни 9–10), но Бог проявява Своята праведност в живота на вярващите, независимо дали са от евреи или езичници (Римляни 11–16).

Римляни 8 е красива глава, на която са дадени различни заглавия. Едно от тях е доста поразително: „Песен на избавление и победа.“ Със сигурност Господ Исус желае всички вярващи да бъдат истински победители, побеждаващи силата на Дявола, греха, смъртта, плътта, закона и още. Наистина, Римляни 8 може да бъде наречена „Песента на победителя“ – особено когато вземем предвид как глава 7 завършва с много предизвикателен въпрос: „Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?“ (ст.24 esv). Забележете как на този въпрос, който е вик на отчаяние, се отговаря с провъзгласяване на победа. Вместо поражение, стих 25 казва: „Благодарение на Бога чрез Исус Христос, нашия Господ!“ Как е възможно това?

Римляни 1–8 показва Божия път за грешниците да бъдат спасени и да станат част от Божието семейство за времето и вечността, в съответствие с Неговата воля (8:27). Удивително е, че „Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден“ (5:5). Нищо не може да ни отдели от „любовта на Христос“ и „на Бога“ (8:35,39).

Тази любов е свързана с „новия живот“, който получаваме, когато станем вярващи (6:4, виж 7:6). Нека се опитаме да разберем нещо от тази новост, като прочетем следния план на Римляни 8. Разбира се, могат да бъдат дадени и различни планове на главата.

Нашата нова позиция – свобода от осъждане; резултат: без осъждане (ст.1-4).

• Нашият нов живот – свобода от поражение; резултат: победа и без поражение (ст.5-13).
• Нашата нова връзка – свобода от страх; резултат: свобода и близост като синове (ст.14-17).
• Нашата нова надежда – свобода от отчаяние; резултат: без обезсърчение (ст.18-25).
• Нашата нова помощ – свобода от безпомощност; резултат: без бедствие (ст.26-27).
• Нашето ново знание – свобода от нашия противник; резултат: увереност (ст.28-30).
• Нашата нова увереност – свобода от притеснения; резултат: без раздяла (ст.31-39).
• Изразът „в Христос Исус“ се среща 49 (7х7) пъти в Новия Завет (JND). Той представлява прекрасна връзка, на която всеки вярващ може да се радва, сега и завинаги. „Христос“ е гръцкият термин за еврейския „Месия“ („Машиах“, „Помазаник“) и „Исус“ е най-прекрасното име, което съществува (гръцки „Иесус“, от еврейски „Йешуа“). Това име означава, че Той е Яхве, или Йехова. От идването Си в този свят (Матей 1; Лука 1-2), Той е бил и е напълно човек. Това е голяма тайна (1 Тимотей 3:16), която никога не свършва, и е тясно свързана с друга голяма тайна, а именно, богодухновените Писания (2 Тимотей 3:16).

Следва текстът на Римляни 8 от превода на Дарби. Включваме заглавия от друг източник, които са отпечатани с удебелен шрифт. Те не са част от вдъхновеното Слово.

Тези, които са в Христос, са свободни от осъждане

1И тъй, сега няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус. 2Защото законът на Духа на живота в Христос Исус ме освободи от закона на греха и на смъртта. 3Защото това, което законът не можеше да направи, понеже беше слаб чрез плътта, Бог, като изпрати Своя собствен Син в подобие на греховна плът и заради греха, осъди греха в плътта, 4за да се изпълни праведното изискване на закона в нас, които не ходим според плътта, а според Духа.

Каква вреда идва от плътта

5Защото тези, които са според плътта, мислят за нещата на плътта; а тези, които са според Духа, за нещата на Духа. 6Защото умът на плътта е смърт; но умът на Духа е живот и мир. 7Защото умът на плътта е враждебност против Бога: защото не е подчинен на Божия закон; защото нито наистина може да бъде: 8и тези, които са в плът, не могат да угодят на Бога.

9Но вие не сте в плът, а в Дух, ако наистина Божият Дух живее във вас; но ако някой няма Духа на Христос, той не е Негов: 10но ако Христос е във вас, тялото е мъртво поради греха, но Духът е живот поради праведността. 11Но ако Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, живее във вас, Този, Който е възкресил Христос от мъртвите, ще оживи и вашите смъртни тела поради Своя Дух, който живее във вас.

12И тъй, братя, ние сме длъжници, не на плътта, да живеем според плътта;

И какво добро от Духа

13защото ако живеете според плътта, вие сте на път да умрете; но ако чрез Духа умъртвявате делата на тялото, ще живеете: 14защото колкото са водени от Божия Дух, те са Божии синове. 15Защото не сте получили дух на робство отново за страх, но сте получили дух на осиновяване, чрез който викаме: Авва, Отче. 16Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца. 17И ако сме деца, то и наследници: наследници на Бога и сънаследници с Христос; ако наистина страдаме с Него, за да бъдем и прославени с Него.

18Защото смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравняват с идващата слава, която ще ни бъде открита.

Славното избавление, за което всички неща копнеят

19Защото нетърпеливото очакване на творението очаква откровението на Божиите синове: 20защото творението е било подчинено на суета, не по своя воля, а поради Този, Който го е подчинил, с надеждата 21, че самото творение също ще бъде освободено от робството на тлението в свободата на славата на Божиите деца. 22Защото знаем, че цялото творение стене заедно и се мъчи заедно досега. 23И не само това, но дори и ние самите, които имаме първите плодове на Духа, и ние самите стенеме в себе си, очаквайки осиновяването, тоест изкуплението на нашето тяло. 24Защото сме спасени в надежда; но надеждата, която се вижда, не е надежда; защото това, което някой вижда, защо да се надява и на него? 25Но ако се надяваме на това, което не виждаме, очакваме с търпение.

26И по същия начин Духът също се присъединява с помощта си към нашата слабост; защото не знаем за какво да се молим както подобава, но самият Дух ходатайства с неизразими стенания. 27Но Този, Който изследва сърцата, знае какво е мисълта на Духа, защото Той ходатайства за светиите според Бога.

28Но ние знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, на тези, които са призовани според Неговото намерение.

Беше предварително определено от Бога

29Защото тези, които Той е предузнал, Той е и предопределил да бъдат съобразени с образа на Неговия Син, така че Той да бъде първородният между много братя. 30Но тези, които Той е предопределил, тях Той е и призовал; и тези, които Той е призовал, тях Той е и оправдал; но тези, които Той е оправдал, тях Той е и прославил.

31Какво да кажем тогава за тези неща? Ако Бог е за нас, кой е против нас? 32Той, Който не пощади Своя собствен Син, но Го предаде за всички нас, как няма да ни даде с Него и всичко останало? 33Кой ще повдигне обвинение против Божиите избраници? Бог е, Който оправдава: 34кой е този, който осъжда? Христос е, Който умря, но по-скоро е и възкресен; Който е и отдясно на Бога; Който и ходатайства за нас. 35Кой ще ни отдели от любовта на Христос? скръб или притеснение, или гонение, или глад, или голота, или опасност, или меч? 36Както е писано: Заради Теб ни умъртвяват цял ден; смятани сме за овце за клане.

37Но във всичко това ние сме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

Нищо не може да ни отдели от Неговата любов

38Защото съм убеден, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито настоящи неща, нито бъдещи неща, нито сили, 39нито височина, нито дълбочина, нито каквото и да е друго създание, няма да могат да ни отделят от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.

В заключение на тази тема

Прекрасната позиция, която имаме в Христос Исус, според Римляни 8 и други Писания, както и благословенията, свързани с нея, никога няма да свършат. Това важи и за нашите привилегии като осиновени Божии синове. Нашето щастие е гарантирано от Божия Дух, който живее в нас и който завинаги ще остане в нас (Йоан 14:16-17).

Помислете само: вечните благословения, на които ще се радваме завинаги, вече ни принадлежат, за да им се наслаждаваме сега и завинаги. Хвала на Бога!