ВЪПРОС:
Може ли човек, който не е от „избраните“, да бъде спасен чрез проповядване на Евангелието?
ОТГОВОР:
Йоан 3:16, този любим и добре познат стих, понякога наричан „евангелието накратко“, ни казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (NKJV). Моля, обърнете внимание, тук абсолютно нищо не се казва за „избраните“. Божията покана е към „всеки, който“. В предишните стихове също четем за Сина Човешки, който е издигнат, точно както Моисей е издигнал змията в пустинята, „за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (ст. 14-15).
Когато внимателно изследваме Божието Слово, намираме много покани като тези, адресирани до „всеки, който“. Римляни 10:13 ни уверява: „Защото всеки, който призове името Господне, ще бъде спасен.“ А в Откровение 22:17, пет стиха преди края на Библията, намираме тази покана за последен път: „И който е жаден, нека дойде. Който желае, нека вземе водата на живота даром.“
Никога Бог не призовава избраните да бъдат спасени или не ограничава Своето предложение за безплатно спасение до онези, които са избрани. Ако Той го правеше, кой би отговорил на Неговото предложение? Кой от нас би знаел дали е един от избраните – дали наистина е включен в Божията милостива покана? Слава Богу, не е нужно да определяме това, за да приемем Неговото предложение. Така че в известен смисъл нашият въпрос е напълно без значение.
Изборът всъщност е семейна тайна за членовете на Божието семейство. Този, който е приел Божията покана и е получил Неговото прекрасно безплатно спасение, открива, че това приемане и получаване не е било негово собствено, без помощ.
Абсолютно нищо в моето спасение не мога да се похваля или да си припиша заслуги; всичко е по благодат, безплатна благодат. Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от вас самите, това е Божи дар, не от дела, за да не се хвали никой (Ефесяни 2:8-9). Едва след като човек стане християнин, той открива, че Бог го е избрал за това преди основаването на света. Господ Исус ясно каза на Своите ученици (след като Юда, който беше само изповядващ, а не истински ученик, се беше отделил от групата): „Не вие избрахте Мене, но Аз избрах вас... Аз ви избрах от света“ (Йоан 15:15,19). Също така ни е казано, че сме „избрани според предузнанието на Бога Отца“ (1 Петър 1:2).
Божият суверенитет в избора, в избирането ни, и човешката отговорност да отговори на Божията покана чрез прогласяването на евангелието са паралелни истини. И двете са еднакво верни и не са в конфликт една с друга; като двете релси на железопътната линия те никога не трябва да се объркват. Можем да знаем, че някой е един от Божиите избрани, само когато знаем, че той или тя е приел Господ Исус Христос като Спасител и Господ, когато знаем, че този човек е приел чудесното Божие предложение за напълно незаслужено, напълно безплатно спасение.
