Смъртта на Самуил
Накрая Самуил умира. Това представлява епоха, защото този, който беше истинската връзка между народа и Бога, си отиде. Израел го призна, когато беше мъртъв, въпреки че го беше презирал, докато беше жив.
Вярата на Авигея, сравнена с тази на Йонатан: нейното
признаване на Давид в отхвърляне
И сега положението на Давид се променя, и Авигея е въведена. Йонатан никога не се е отделял от системата, в която е бил, никога не се е съединявал с Давид, въпреки че го е обичал, и никога не е споделял страданията му. Но Авигея се идентифицира с него; съществуващите отношения не й пречат да признае Давид; и тя се съединява с него след смъртта на съпруга си. Йонатан предвещава остатъка в характера на остатъка от Израел, които признават бъдещия цар и се придържат към него, но не отиват по-далеч. Що се отнася до стария Израел, те се свеждат до нищо с него; те ще бъдат благословени като управлявани в царството, но няма да бъдат свързани с Христос на трона. Йонатан не страда с Давид и не царува с него. Той остава със Саул и, що се отнася до това положение, кариерата му завършва със Саул. Авигея, и дори недоволните, които се присъединиха към Давид, споделиха страданията му. Авигея се отделя напълно от духа на съпруга си; и именно заради нейната вяра и мъдрост Давид пощадява живота на Навал. Бог съди последния, и тогава Авигея става съпруга на Давид.
Исторически Давид почти се беше провалил във високото си положение. Всъщност именно заради верния остатък, Авигея на глупавия народ, самият Израел е бил пощаден; и връзката на Господа със събранието е в характера на чиста благодат, а не в този на отмъстител (както по-късно с Израел). По това време Давид, по време на отхвърлянето си, се обгражда с тези, които ще бъдат спътници и свита на неговата слава в царството. Но той също така си взема жена.
Авигея говори за Саул като за човек. Йехова, казва тя, ще направи сигурен дом на Давид. Това е интелигентността на вярата. Това е истината на Божиите съвети (2 Царе 7:11), и в пълнота, що се отнася до това. Тя си формираше, без да знае, положението на събранието, в бъдещето, което си подготвяше.
