... За смъртта:
Прощалните думи на хората могат да разкрият много за тяхното отношение към смъртта. Например, английският философ от 17-ти век Томас Хобс разкрива несигурността на атеизма, когато преди смъртта си казва: „Предприемам страшен скок в мрака.“ За разлика от него, Патрик Хенри, държавник от Американската революция от 18-ти век, демонстрира сигурността на своята християнска вяра, когато свидетелства пред лекаря си от смъртното си легло: „Вижте колко реален и благотворен... е Христос за човек, който е на път да умре.“
... За съдбата:
Последните думи на хората също могат да ни кажат къде ще прекарат вечността. Последните думи на френския философ от 18-ти век Волтер са: „Аз съм изоставен от Бога и човека. Ще отида в Ада. Иска ми се никога да не бях роден.“ Колко различни са били думите на американския евангелист от 19-ти век Д. Л. Муди: „Земята се отдалечава. Небето се отваря. Това е моят ден на коронация.“
... За живота:
Последните думи на хората могат да ни дадат тяхното обобщение на собствения им живот. На смъртното си легло Джей Гулд, американски индустриалец, финансист от 19-ти век и един от най-богатите хора в света, обобщава живота си така: „Аз съм най-нещастният дявол на земята.“ За разлика от него, апостол Павел, евангелист и основател на църкви от първи век, гледа на живота си така: „Времето на моето отпътуване настъпи. Аз се борих добрата борба... завърших състезанието... опазих вярата. Сега ме очаква венецът на правдата, който Господ... ще ми даде в онзи ден – и не само на мен, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване“ (2 Тимотей 4:6-8).
... Към другите:
Надявам се тези последни думи на Патрик Хенри, Д. Л. Муди и апостол Павел да ви насърчат да говорите често за вашата увереност в Спасителя. Никога не знаете кога някой Хобс, Волтер или Гулд може да слуша!
