ВЪПРОС: Една църква учи, че при спасение човек трябва да се моли за освещение, чрез което те твърдят, че тяхната Адамова природа е изкоренена и човекът достига безгрешно съвършенство в този настоящ свят. Каква е позицията на Божието Слово по този въпрос?
ОТГОВОР: Божието Слово е явно в несъгласие с учението на тази църква. Никъде Господ Исус не наставлява Своите ученици да правят това, и със сигурност няма доказателства в Писанието някой от тях някога да е правил това. Учениците многократно се караха кой от тях е най-голям, дори точно преди последната вечеря с Господ Исус. Всички те Го изоставиха и избягаха, когато Той беше заловен в Гетсиманската градина. Петър отряза ухото на слугата на първосвещеника, а след това многократно се отрече от Господа, когато Исус беше съден пред еврейския Синедрион. По-късно Петър каза: „Никак, Господи“, на гласа от небето (Деяния 10:14 NKJV), а Павел и Варнава имаха толкова остро разногласие, че се разделиха и тръгнаха в различни посоки (Деяния 15:39).
Никъде в Деянията или Посланията не се преподава доктрината на тази църква за освещението. По-скоро, вярващите са наричани осветени в Христос Исус в 1 Коринтяни 1:2 и многократно са наричани „светии“ в Посланията. В 1 Коринтяни 6:9-10 апостолът споменава многото нечестиви видове хора, каквито коринтяните са били преди да бъдат спасени, и продължава да казва: „И такива бяха някои от вас. Но вие бяхте измити, но вие бяхте осветени, но вие бяхте оправдани в името на Господ Исус и чрез Духа на нашия Бог.“
Думата „светия“, използвана толкова често в Новия Завет за обозначаване на вярващи, винаги се отнася до човек, който е бил осветен, тоест отделен за Бога. Всички, които са повярвали в Господ Исус за спасение, са осветени позиционно, защото принадлежим на Него, въпреки че животът ни често не е в съответствие с това по практичен начин. Като вярващи, често сме призовавани да бъдем това, което сме – да направим ежедневния си живот в съответствие с факта, че сме отделени за Бога. Например, в Колосяни 3:5-9 ни е казано да „умъртвите земните си членове: блудство, нечистота, страст, зла похот и сребролюбие, което е идолопоклонство... гняв, ярост, злоба, хула, сквернословие от устата си. Не лъжете един друг.“ Това със сигурност не звучи като изкореняване на Адамовата природа и достигане на безгрешно съвършенство в този настоящ свят!
Апостол Йоан пише:
Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда (1 Йоан 1:8-9).
Грехът идва от онази стара природа, с която сме родени, когато сме дошли на този свят, и която ще загубим само когато отсъстваме от тялото и присъстваме с Господа.
В Библията тази природа често се нарича плът. Галатяни 5:17 казва: „Защото плътта похотства против Духа, а Духът против плътта; и те са противни един на друг, така че да не правите това, което желаете.“ Римляни 7 графично ни показва битката, която вярващият често води с плътта. Глава 8 ни показва пътя към победата, като ясно показва, че победата ще дойде напълно само когато сме с Господа.
Писанието не ни дава надежда за достигане на безгрешно съвършенство, докато сме тук на този свят, но също така не ни позволява да приемаме греха лекомислено. Трябва да изповядваме греха си, а не да се опитваме да го крием или да го прикриваме. Трябва да умъртвяваме, или да отхвърляме, греховните мисли, думи и дела, които толкова лесно искат да излязат на повърхността в живота ни. Нуждаем се от помощта на Светия Дух, за да го направим. Той е по-готов да ни помогне, отколкото ние да търсим Неговата помощ.
