Коринтяните са били богато надарени с духовни дарби (1:5), но са ги използвали, за да се възвисяват. Тук Павел показва, че любовта е жертвена в своето отношение и поведение към другите. Тя трябва да ни мотивира в използването на дарбите, ако това ще бъде достойно за Бога.
Любовта никога не се проваля. За разлика от това, дори по-големите дарби (12:31) ще се провалят: пророчествата ще свършат, когато няма какво повече да се изпълнява; знанието във формата, в която го придобиваме днес, вече няма да е необходимо, когато познаваме съвършено всичко, което Бог иска да знаем. Между другото, Павел споменава дара на езиците, способността да се говорят познати езици, без да се учат, което е било толкова ценено от коринтяните. Този знаков дар за невярващите (14:22) ще престане от само себе си, което се е случило през първи век. Модерното говорене на езици, за което чуваме толкова много днес, не се вижда в Писанието.
Павел използва себе си като илюстрация. Когато е бил дете, е говорил, чувствал и мислил незряло; когато е станал възрастен, е приключил с детските неща. Подобно, ако имаме лошо зрение, нашето виждане е ограничено от вида леща, от която се нуждаем, за да виждаме ясно; ако зрението ни е перфектно и сме точно пред нещо, го виждаме с пълна яснота. Това означава „лице в лице“: да изпитаме съвършено непосредственото присъствие на Бога (Юда 24). Ще познаваме, както сме познати (1 Кор. 13:12) – не всичко, което е невъзможно за ограничени същества дори на небето, но всичко, което трябва да знаем, за да се наслаждаваме на Божието присъствие. Това надминава благословението, което дори духовните дарби носят сега.
Но хвала на Бога за Неговата любов, която прониква в тези небесни дворове горе. Любовта никога не се променя, въпреки че ние ще бъдем променени (15:51). Когато нашият Господ ни доведе у дома в Отчевия дом, любовта, която изпълва това прекрасно място, ще бъде добре позната любов.
