Преди двеста и петдесет години, светият Самуел Ръдърфорд лежеше на смъртното си легло, сияещ и изпълнен с радостта от Господа, Когото беше обичал и служил сред времена на жестоко преследване. Четирима от неговите събратя презвитери дойдоха да го видят, и към тях неговите прощални думи на благочестива радост и на тежко увещание от вратата на славата бяха: „Моят Господ и Учител е най-главният от десет хиляди. Никой не е сравним с Него, на небето или на земята. Скъпи братя, правете всичко за Христос. Молете се за Христос, проповядвайте за Христос, хранете стадото за Христос; правете всичко за Христос. Пазете се от човекоугодие – твърде много от него има сред нас.“
Тези думи на свидетелство за превъзходството на прославения Христос и за Самия Него като истински мотив и извор на всяко служение за Неговото Име, отекват през вековете като глас към душата за настоящия час. Те ни казват какво един умиращ светец, гледащ към вечния свят, оценява като истински мотив на всяко служение. Това е Самият Христос, „най-главният от десет хиляди“, с Когото никой и нищо тук не е сравнимо. Самият Той е обектът и мотивът за всичко, което Неговите служители „правят и учат“, във всичко, което търсят и казват.
Какво достойнство и свята висота придава това на служението на Господа! „Служението“ е, уви! твърде често възприемано като забавление от някои, и като средство за препитание от други. И не по-висока амбиция от това да бъдеш „добър проповедник“ и да бъдеш „добре говорен за“, може скоро да стане негов мотив, ако не и негова цел, ако превъзходството на Христос и амбицията да се възвиси само Неговото Име, престане да бъде движещата сила на служението за Неговото несравнимо Име.
Да проповядваш Христос заради Христос, търсейки само Христовото одобрение, не е лесна задача за плът и кръв. Изисква се непрекъснато самоосъждане, навично изследване на сърцето, с постоянно обръщане към Бога в тайната на Неговото присъствие на всичко, за да се поддържа правилният мотив, както и библейският начин на служение. И само когато проповедникът проповядва на, и пасторът храни и води Христовото стадо, заради Христос, а не за да угоди на хората, да спечели тяхната усмивка и да осигури тяхното одобрение, служението му е приемливо на небето или има трайна стойност за тези, на които е оказано.
„Правете ВСИЧКО за Христос,“ каза умиращият Ръдърфорд. Неговата любов е принуждаващата сила, Неговата слава е единствената цел, Самият Той е върховният Обект във всичко това. Малцина ще се осмелят да кажат, че го правят. Но това трябва да бъде целта на всички, защото нищо по-малко и нищо друго не доставя удоволствие на Бога. И какво струва всяко служение, ако не достига до това? Мотивът, а не мярката, ще има значение в деня, когато пред Неговия съдебен престол живият Господ ще извади наяве скритите неща на мрака и ще разкрие намеренията на сърцето. И тогава всеки човек ще получи похвала от Бога (1 Коринтяни 4:5), точно за това, което струва. Тогава няма да има „прекомерно ласкателство“, както твърде често има сега. Затова, както каза умиращият патриарх, с лъчите на „славата, обитаваща в Емануиловата земя“, падащи върху неговия напускащ дух: „Пазете се от угождане на хората – твърде много от него има сред нас.“
Дж. Ри.
