Но Марта беше разсеяна с много служене и се приближи до Него и каза: „Господи, не Ти ли е грижа, че сестра ми ме е оставила да служа сама? Затова, кажи ѝ да ми помогне.“ А Исус отговори и ѝ каза: „Марто, Марто, ти се тревожиш и се смущаваш за много неща. Но едно е нужно, и Мария е избрала добрата част, която няма да ѝ бъде отнета.“ Лука 10:40–42
Срещата на Марта с Господа е много поучителна за всеки от нас. Тя е прекрасен пример за човек, който се е научил как да служи. Четем за нейното служене тук в нашия пасаж, след това отново в Йоан 11, а също и в Йоан 12.
Тук в Лука 10 Марта трябваше да научи – както Мария вече беше научила – че Господ Исус е Пророкът, в чиито нозе трябва да седнем и да получим наставление. В Йоан 11 тя дойде при Господ Исус със съкрушено сърце заради смъртта на брат си Лазар и тя преживя Неговата свещеническа грижа, докато Той показваше Своята любов. След това в Йоан 12 виждаме Марта да служи, Мария да помазва Господ Исус и Лазар да седи с Него – всеки от тях ни дава картина на привилегията и положението на последователя на Христос днес. Ние сме способни да се покланяме сега на Този, пред Когото всяко коляно ще се поклони като Цар на царете и Господ на господарите. Така, в живота на Марта и Мария, ние виждаме нашия Господ като Пророк, Свещеник и Цар.
Но особено поучително в днешния стих е как можем да служим на Господа. Можем да Му служим, както Марта направи тук – от дълг – или можем да Му служим, както тя прави в Йоан 12, от преданост. Казано е, че има служене на привличане, служене на разсейване, служене на действие и служене на удовлетворение.
Когато за първи път дойдем при Господа и желаем да Му се покланяме чрез нашето служене, това, Който е Той и какво е направил за нас, ни привлича. Но понякога ставаме толкова заети и погълнати от нашето служене, че губим от поглед Този, на Когото служим. Когато сме разсеяни, нашето служене става просто дейност – рутина и движение без преданост.
Но добрата част която не може да бъде отнета, е да Му служим от преданост. Това е служенето, което наистина удовлетворява.
Когато служенето е просто служене, то става религиозна рутина; но когато служенето произтича от жива и истинска връзка с Господа, то става поклонение. Марта научи това – прекрасно го демонстрира в Йоан 12.
Котва за днес:
Какъв е мотивът за вашето служене на Господа днес? Чувство за дълг ли е или вашето служене произтича от сърце, изпълнено с преданост?
