Всеки, който поема някаква служба за Господа, трябва да може да даде някаква причина защо Му служи. Нека веднага кажа, че никаква служба, освен тази, която произтича от принудата на любовта – любовта към Христос – не може да бъде приемлива за Господа. Но понеже Той ни е възлюбил, ние Го обичаме; а любовта се радва да служи. Любовта, следователно, трябва да бъде нашият мотив. Всичко по-малко от това е напълно недостойно. И ако сме принудени от любовта на Христос, ние ще Му служим само заради Него.
„Вие служите на Господ Христос.“ Колеги, трябва винаги да имаме това предвид. Ние сме толкова склонни да служим пред другите, да вършим работата си, за да спечелим тяхното одобрение. Когато това е така, качеството на услугата е наистина много лошо. Но ако в неделното училище или във вечерната служба служим под окото на Този, който чете сърцето и познава скритите мотиви, ние ще се погрижим мехлемът на нашата служба да бъде свободен от мухите, които му придават лоша миризма.Днес има хора, които проповядват на хиляди. Те са много пред очите на обществеността; имената им са станали нарицателни и изглежда, че Бог ги използва за широко разпространено благословение. Но вашата служба е скрита и непретенциозна. Изкушавате ли се някога да завиждате на тези служители, които имат голямо име? Не им завиждайте. Имайте предвид, че служите на Господ Христос. Той отбелязва всяка частица истинска служба, извършена за Него. В Неговите добре балансирани везни всяка служба се претегля и Той знае истинската й стойност. Всичко, което някога сте направили за Него, е записано във ваша полза в Неговата книга. Ще получите своята отплата – Той ще изрече думи на одобрение, които ще пазите в сърцето и паметта си завинаги. Колко благословено е да имаш такъв нежен и милостив Учител! Нека бъдем доволни от Неговата похвала. Тези, които са хвалени от хората, получават своята награда сега; нека бъдем доволни да чакаме нашата.
Служба сред младите: Дело на вяра, труд на любов и търпение на надежда
Сега службата сред младите е преди всичко дело на вяра и труд на любов. Изисква се и търпение на надежда. Имате нужда от тези три християнски добродетели, много развити в душата ви. Това е дело на вяра – не можете да разчитате на нищо в децата, вашата вяра трябва да бъде в Господа. Трябва да е труд на любов, защото децата понякога са досадни и ако любовта не стои зад това, ще се уморите в службата. Трябва да има търпение на надежда, защото очаквате резултата от това, което правите.
Материалът, с който трябва да работим
Децата са, на първо място, празни съдове. Сега, възрастните не са празни, те са пълни със собствени представи и много доволни от себе си. Но при децата не е така. Те са празни и е наша благословена привилегия да ги напълним. Помислете за водните стомни във втора глава на Йоан. Спомняте си какво каза Господ Исус Христос на слугите,
„Напълнете стомните с вода.“ Те се подчиниха дословно. Имаше благословен ентусиазъм в тях, защото ги напълниха догоре! С какво ги напълниха? С това, което Господ щеше да превърне във вино. Ваша работа е също да напълните стомните догоре. Напълнете ги с това, което Господ може да превърне във вино.Чувал съм да се казва, че е безполезно да се учат децата на Писанията. Всичко е мъртва буква за тях, казват тези мъдри хора. Моят отговор е, Павел каза на Тимотей,
От дете познаваш Свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение.
Вашата работа е да напълните децата с водата на Словото – благословените истини на евангелието – които Господ може да превърне във виното на спасението. Можем да бъдем сигурни, че ако ние не напълним децата, някой друг ще го направи. Дяволът търси водни стомни и ще ги напълни с отровата на неверието и чувствеността, която ще убие и унищожи. Нека нашата задача е да ги напълним с водата на Словото.Няма да можем да ги напълним с вода, освен ако първо самите ние не сме напълнени с водата на Словото. Ако четем безполезна литература, не трябва да се изненадваме, ако децата ни се обърнат към глупостта. Вие знаете по-добре от това. Вие храните душата си с драгоценното Божие Слово. Уви, има такива, които се заемат със службата сред децата, които хранят душите си с обикновен боклук. Нищо чудно, ако децата израснат за света и дявола. Четете, на всяка цена. Четете всичко, което може да ви помогне в службата, но се хранете със свещените Писания и направете Библията своя избрана книга. И не забравяйте, че трябва да сте и в личен контакт с благословения Господ, за когото говорят Писанията.
„Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие.“ Нека тогава бъдем като слугите от Йоан 2, които напълниха стомните догоре и след това ги донесоха на Исус. Ние не можем да превърнем водата във вино, нито те можеха. Трябва да направим това, което те направиха – трябва да ги донесем на Исус; а това налага молитва. О, възлюбени съработници, няма да бъдем успешни, освен ако не бъдем намерени в зависимост и молитва пред Него.Трябва да помним, че децата не само са празни, но са също толкова мъртви към Бога, колкото и възрастните грешници. Ще ви бъде много поучително да потърсите в Библията си всички случаи на деца, възкресени от мъртвите. Изучете ги добре и те ще ви донесат много полза. Гехази, слугата на Елисей, се зае с тази работа. Елисей му каза: „Вземи моя жезъл и го положи на лицето на детето.“ А, но Гехази нямаше дух за това. Той беше егоцентричен и амбициозен човек. Можем добре да разберем гордостта му, докато вървеше с жезъла на Елисей – жезъла, който беше ударил Йордан и разделил водите – този могъщ жезъл, който беше извършил такива чудеса! Сега беше в негово притежание! Без съмнение си е представял, че ще направи велики неща с него, докато го е полагал на лицето на мъртвото дете! Но нямаше нито глас, нито слух. Възможно ли е да вземем Божието Слово – това, което е могъщо да дава живот – и да го използваме без ефект, така че да няма нито глас, нито слух? Възможно е. Ако жезълът трябва да бъде от полза, ние трябва да сме в контакт с Този, в когото е животът и силата. Дано Бог даде да не бъдем безсилни, като Гехази!Елисей беше много различен и действаше по съвсем друг начин. Той легна върху детето, разхождаше се из къщата и се молеше на Бога. Всяко негово движение показваше интензивността на неговото упражнение, сериозността, с която търсеше живота на детето и зависимостта му от Бога. Добре ще е да научим уроците, защото тези неща са записани в Неговото Слово за наше поучение.
Духът, в който служим
Този, който се занимава с деца, трябва да бъде като своя Господ, ако иска да бъде успешен. Имаше Петър, той можеше да застане в деня на Петдесетница и да проповядва така, че 3000 души да се обърнат; но Петър, в по-ранни дни, беше прогонил децата от Исус. Трябва да бъдем много внимателни да няма нищо в нас, което да ги прогони. Те без съмнение се свиваха от страх от учениците, но не можете ли да си представите колко нетърпеливо биха тичали към протегнатите ръце на Спасителя? Мислите ли, че децата се страхуваха от Исус? Имаше ли нещо в Исус, което да прогони децата от Него? Знаете, че Евангелието на Марк ни представя Господ Исус като истински Слуга, и в десета глава виждаме как Той се отнасяше с децата. Той положи ръцете Си върху тях, привлече ги в обятията Си и ги благослови. Те имаха място в сърцето Му. Имат ли децата място във вашето сърце? Ако сте като Господа, те ще имат. Тогава те ще почувстват, че ги обичаме, и ние ще се стремим, в зависимост от Господа, да им предадем благословените неща, които са ни направили щастливи – нещата на Христос. Господ да даде да можем да направим това. Но ние трябва да сме близо до Него, защото в нозете на благословения Господ ние се учим и се обучаваме за служба.
Резултатът от вашата служба
И накрая, нека помислим за Резултатът от вашата служба. Директор на престижно училище веднъж каза, когато погледна лицата на момчетата в училището си, че чувства, че сред тях може да има бъдещ министър-председател – бъдещ главнокомандващ – бъдещ водач на мислите на хората. Но вие можете да кажете нещо по-добро от това, когато гледате лицата на децата. Вашите могат да израснат, за да служат на Господа. Кой може да каже какво може да излезе от вашия клас? Тук може да има спасител на души; там, някой, който ще бъде постоянна утеха за Божия народ; друг, който, може би на скрито място, ще разпръсне светлината на живота на Исус, и накрая и най-добре от всичко ще свети в Божията слава завинаги. Това е великата и крайна цел на цялата ни служба. Ако имаме това предвид, колко усърдно ще търсим всички деца да бъдат Господни. „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, винаги изобилстващи в Господното дело, понеже знаете, че трудът ви не е напразен в Господа.“
