ВЪПРОС: Защо да четем Библията?
ОТГОВОР:
Думата „Библия“ произлиза от гръцката дума за „книгите“, докато думата „Писание“ произлиза от латински и се отнася до „писания“. Библията е подбрана история на Божиите отношения с човечеството между сътворението и първи век след Христа. Тя е колекция от 66 книги и писма, които имат забележително единство; те са написани в продължение на поне 1500 години от 40 мъже от еврейската и християнската вяра.
Библията е наречена „Божието Слово“ (1 Солунци 2:13 NIV), защото писателите „говориха от Бога“ и написаха думите, които Бог им даде (2 Петър 1:20-21). Тя е Божието писмо (или книга) до нас. В оригиналния език „цялото Писание е богодухновено“ (2 Тимотей 3:16).
Двете основни доктрини в Библията са „Законът“ и „Евангелието“. В Закона Бог казва на човека какво да прави и какво да не прави. Основната цел на Закона е да ни покаже нашия грях, който е достоен за Божието вечно наказание. Евангелието ни разказва добрата новина за нашето спасение в Исус Христос. Думата „Евангелие“ е стара английска дума, която означава „добра новина“. Целта на Евангелието е да ни покаже нашия Спасител, Исус Христос, и да ни доведе до вяра в Него.
Библията разкрива тайната на вечния живот; тя съдържа „думи на вечен живот“, които могат да променят нашата вечна съдба от ада към рая (Йоан 6:68). Библията вдъхновява вяра в Исус (Римляни 10:17); тя е написана, за да можем да вярваме и да се доверяваме на Исус Христос като Син Божий (Йоан 20:30-31; 2 Тимотей 3:15).
Освен това, Библията е най-надеждният източник на духовен растеж, насърчение, уроци за живота и здравословен ум (Деяния 20:32; Римляни 15:4; 2 Петър 3:1-2). Тя е написана и за да предостави насоки за нашите общи дейности като Църква и предупреждения за неподходящо поведение за християните (1 Коринтяни 4:14; 10:11; 1 Тимотей 3:14-15).
Цялата Библия е „полезна за поучение, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата“, така че всеки вярващ „да бъде напълно подготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:16-17). Тя ни учи за Бога и Неговата цел и ни насочва към начин на живот, който е угоден на Бога и възнаграждаващ, ако Му се подчиняваме. Трябва да я изследваме (Деяния 17:11), да я наизустяваме (Второзаконие 6:6-9; Псалм 119:11) и да я четем (1 Тимотей 4:12-13). Както тялото ни се изгражда от храната, която ядем, така и умът ни се изгражда от мислите, които асимилираме. Трябва да правим това, което казва Библията (Яков 1:22-24), защото тя трябва да бъде послушана (Матей 7:24).
Библията осветява като светлина, която ни помага да виждаме и разбираме (Псалм 119:105). Тя е също като семе, което има живот и расте (Лука 8:11), и меч, който помага в битката ни срещу Сатана (Лука 4:1-13; Ефесяни 6:17; Евреи 4:12). Тези илюстрации показват важността на Библията; тя е повече от просто още една книга. Например, имаше възраждане, когато Писанията бяха преоткрити, след като бяха изгубени за повече от 50 години. Цар Йосия накара хората да се закълнат да им се подчиняват; те спряха идолопоклонството, възстановиха Пасхата и се отърваха от медиуми и спиритисти (2 Царе 22:8-23:25; 2 Летописи 34:11-35:19).
И така, за да отговорим на този въпрос накратко, ние четем Библията, защото тя е уникална – тя е животоспасяваща, променяща живота книга – най-важната книга, която някога ще прочетем.
„Цялото Писание е богодухновено и полезно за поучение, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек съвършен, напълно подготвен за всяко добро дело.“ 2 Тимотей 3:16-17
