Терминът „мироглед“ се отнася до всяка идеология, философия, теология или възглед, който предоставя интелектуална рамка за тълкуване на живота, включително метафизичните (свръхестествени/теоретични) свойства, свързани със съществуването. Тъй като по тази тема са написани томове, тази статия накратко ще коментира философската цялост на всеки основен мироглед.
Седем основни мирогледа
Седемте основни мирогледа са следните:
Атеизъм: Няма Бог (време + случайни инциденти = реалност).
- Политеизъм: Много богове (случайни действия, ограничен контрол).
- Пантеизъм: Бог е вселената = безличният Един.
- Панатеизъм: Бог е вселената (Неговото тяло), но Той също има духовно съществуване отвъд природата (душа).
- Ограничен теизъм: Бог е ограничен в доброта и сила; Той не може да противодейства на човешките грешки.
- Деизъм: Един Бог първоначално е създал всичко, но Той не контролира сега – първоначалните закони работят към планиран край.
- Теизъм: Един личен всемогъщ Бог, който е създал всичко, продължава да контролира всичко и е различен от всичко.
- Тези седем мирогледа могат да бъдат разделени в две отделни групи. Атеистичният мироглед заявява, че няма нищо освен природата. Тясно свързан с атеиста е агностикът, който е доволен да не знае дали има нещо отвъд природата. И двамата са сигурни, че нищо повече от природата не е необходимо, за да се осмисли животът.
Останалите шест основни мирогледа – теизъм, деизъм, пантеизъм, политеизъм, ограничен теизъм и панентеизъм – всички вярват, че е имало първоначална и лична причина за създаването на природата и продължаващо влияние, или поне предварително определен закон, за нейното поддържане.
Логическа оценка на мирогледите
Поне две заключения са неизбежни относно валидността на мирогледите: Първо, тъй като всеки мироглед противоречи на всички останали, само един може да е правилен. Второ, за да бъде един мироглед правилен, той трябва да бъде логически последователен по принцип. При критична оценка само теизмът се оказва непротиворечив по принцип.
Атеизмът, например, не може да дефинира първопричина или начало и по този начин противоречи на най-фундаменталния си принцип: че всички вярвания трябва да бъдат подкрепени с наблюдателни доказателства и че тези, които не могат, трябва да бъдат отхвърлени. Рационално погледнато, само всезнаещо, непроменящо се, вечно същество би могло категорично да заяви, че няма Бог, но тогава не би ли било такова същество всъщност Бог? И в двата случая атеизмът е нелогично твърдение.
Мирогледите на политеизма, пантеизма, панентеизма и ограничения теизъм идентифицират свръхестествено присъствие, което е ограничено, инициирано или променливо. Същество, което е подчинено на природни закони като причина и следствие, е случайно същество, чието съществуване произтича от нещо, което е съществувало преди. Следователно случайните същества не могат да обяснят собственото си съществуване; трябва да съществува по-висше необходимо същество. Например, хората са случайни същества. Ние съществуваме, защото нашите родители са съществували; Адам и Ева са съществували, защото Бог ги е създал. Чрез размножаването (естествения закон на възпроизводството) човек просто предава на следващото поколение градивните елементи на живота, които са съществували преди. Променливите или ограничени богове на тези мирогледи имат случайна същност, която изисква предварително съществуващо същество, за да обясни тяхното съществуване.
Деизмът противоречи на себе си по принцип, като заявява, че самосъществуващ, непроменящ се, неограничен Бог е създал всички неща, но след това не може да се намеси, за да манипулира това, което Той първо е създал. Със сигурност всяка последваща божествена манипулация на природата би била по-нисш подвиг в сравнение с първоначалното чудо на сътворението. Философски погледнато, теизмът е единственият мироглед, който не противоречи на себе си; един всезнаещ, всемогъщ, вечен, неизменен Бог е създал всичко и контролира всичко.
Системи от вярвания, свързани с мирогледи
Системите от вярвания, свързани със свръхестествени мирогледи, са многобройни. И така, кои, ако изобщо има такива, се основават на божествена истина и кои са просто основани на религиозна фасада? Както и при мирогледите, поне две заключения относно системите от вярвания са очевидни: Първо, само една от тези системи от вярвания може да представлява истина, тъй като принципите на всяка система са несъвместими с другите. Второ, за да бъде една система от вярвания (като определена религия) правилна, основата на тази система – като „божествено откровение“, обикновено под формата на „свята книга“ – трябва да бъде последователно точна. Защо? Защото абсолютната истина не може да бъде непоследователна.
И така, коя система от вярвания може да се похвали с основополагаща истина, която е едновременно последователна по съдържание и в съгласие с научните открития? Автентичността, еднородността и пророческото съдържание на Библията доказват нейната огромна уникалност като Божие Слово към човека. Други „свещени книги“, представени от различни световни религии, нямат тези качества на истинност. Например, Коранът не е съгласен със себе си относно това дали тези, които се покланят на идоли, могат да бъдат простени или не, и представя пет различни и противоречиви истории за това как е създаден човекът. Хиляди археологически находки са потвърдили историческата достоверност на Библията. Това е в рязък контраст с Книгата на Мормон, която няма археологически доказателства, които да потвърдят, че някой от нейните градове или места някога е съществувал. Библията не съдържа твърдения, които са в противоречие с това, което понастоящем се наблюдава в природата. Но, например, индуистките Веди твърдят, че земята се държи на гърба на четири слона. Следователно, единственият отговор на горния въпрос е система от вярвания, която точно се придържа към ученията на Библията. Това елиминира църковността и религиозността в християнски одежди; библейското християнство не трябва да се бърка с тези хуманизирани форми.
Християнският мироглед
Нито една деноминация, секта или движение, което систематизира Писанието, не може да твърди, че е напълно вярно. Истината на Библията е в цялостта на Библията, и човек, дори когато се старае максимално, ще се провали в спазването на предписанията на Писанието. С това казано, разбира се, че има една централна истина относно спасението чрез Господ Исус Христос, която прониква в цялата Библия. Когато човек се поддаде на това откровение, той или тя влиза във връзка с Бога. Така библейското християнство не е земна институция, или човешка конспиративна организация, или набор от систематизирани учения само по себе си, а по-скоро е възможност да се изпита духовно единение с Исус Христос; това е централната тема на Писанието. Единението с Христос осигурява вечен живот и дава на вярващия възможност да се наслаждава на живот, който е смислен и угоден на Бога (Лука 9:23-26). Тези истини са основополагащи за християнския мироглед. Библейската истина и християнският мироглед не могат да бъдат разделени, защото чрез първата човек е способен да тълкува живота и да разбере защо животът съществува, а чрез втората той е способен свръхестествено да живее, за да угоди на Бога.
Основната разлика между библейското християнство и всички световни религии е, че то учи за жизненоважната нужда да бъдем спасени от духовна смърт, като се доверим само на Спасител; докато световните религии представят система от дела за заслужаване на спасение или за получаване на подобрен задгробен живот. Религията снабдява човека с ръководство „направи си сам“ и работна тетрадка, чрез които той може да се впечатли колко добре се справя, като изпълнява религиозни упражнения/контролни списъци. Библейското християнство обаче не е религия, а връзка с Исус Христос. Отделно от Христос няма прошка на греховете, няма живот и няма надежда. „Исус каза... „Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Отца освен чрез Мен““ (Йоан 14:6). Това е основното послание на Библията и то формира манифеста на християнина не само за тълкуване на временния живот на земята, но и за наслаждаване на вечен живот с Христос в небето!
