Споделете болките си с Него
Наскоро прочетох новинарска статия, в която се казваше, че майката на мъж, обвинен в убийство, „ридалa“ в съда. Със сигурност болката, изпитана от семейството на жертвата, е била поне толкова силна. Каква скръб. Публичните коментари на майки на загинали често са силни, изразявайки агония, която другите не познават или не чувстват.
Когато Господ Исус беше на кръста, знаем как душата на Мария беше пронизана с меч (Лука 2:35). Тя, през живота Му, беше съхранявала Сина си в сърцето си (стихове 19, 51). Сега на Голгота, Исус умираше, след като претърпя толкова голямо насилие, че вероятно беше почти неузнаваем (Исая 52:14). Мария, Неговата майка, беше там, достатъчно близо до Сина си, за да Го чуе да говори с нея и с Йоан, когато Той повери грижите за нея на него (Йоан 19:26-27).
Майките са специални.
Виждаме това във взаимодействията на Господа с Неговата майка. Той й показваше уважение и почит през целия Си живот тук. Ние трябва да правим същото. Десетте заповеди, дадени на народа на Израел, включват наставлението да
„почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която Господ, твоят Бог, ти дава“ (Изход 20:12 НКВ).
Ефесяни 6:2, което следва стих, който казва „покорявайте се на родителите си в Господа“, добавя, че почитането на баща и майка „е първата заповед с обещание“. Притчи, книга с мъдри изречения, ни наставлява: „Не презирай майка си, когато остарее“ (Притчи 23:22).
Симеон успя да пророкува за болката, която Мария щеше да изпита при смъртта на Сина си, но той не влезе в нея. Майките и тези, които желаят да бъдат такива, но не са били благословени по този начин, имат борби, които другите хора не разбират напълно. И все пак сме уверени, че Господ – Този, който ни е създал – чувства нашата болка. Нека вървим чрез вяра в близост до Него, споделяйки с Него дори най-дълбоките си, най-лични притеснения и болки. Той ще даде утеха и мир, когато оставим нещата на Него.
Може да си спомним как учениците бяха в лодка насред морето, вятърът духаше срещу тях, докато Исус беше на сушата. Дори оттам Той ги видя, дойде при тях и каза:
„„Не се бойте.“ Тогава Той се качи в лодката при тях и вятърът утихна. И те бяха изключително изумени... безмерно“ (Марк 6:50-51).
