ВЪПРОС: Грешно ли е да молим Господ за предсрочно освобождаване или намаляване на присъдата?
ОТГОВОР: На този въпрос не е лесно да се отговори с просто да или не. Грехът не е просто въпрос на нарушаване на човешкия закон, но е оскърбление към Бога. Той е най-сериозен в Неговите очи, защото Той ни казва, че „заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23 NKJV) и „душата, която греши, тя ще умре“ (Езекиил 18:20). Блудният син каза на баща си: „Съгреших против небето и пред теб“ (Лука 15:21).
Бог е установил правителство за доброто на човека. Без правителство бихме живели в състояние на постоянна анархия и объркване, както в дните на израелските съдии. За това време четем: „В онези дни нямаше цар в Израел; всеки правеше това, което беше правилно в собствените му очи“ (Съдии 21:25). Резултатите бяха ужасни.
Тъй като правителството сега е поверено на човека, а човекът е грешен, неизбежно ще има провал в прилагането на правосъдието. Тези, които се стремят да управляват, обикновено не са най-добрите хора. Поради греховността на човека откриваме, че Бог може да постави над царствата на хората „най-ниските от хората“ (Даниил 4:17). И „понеже присъдата против зло дело не се изпълнява бързо, затова сърцето на човешките синове е напълно настроено в тях да вършат зло“ (Еклисиаст 8:11). Идва време, когато „Цар ще царува с правда и князе ще управляват със справедливост“ (Исая 32:1) – този Цар ще бъде нашият Господ Исус Христос. Човек няма да Го избере за Цар, но Бог ще Му даде царството, защото Той е достоен за него. Той ще царува 1000 години.
Ако приемем, че човекът, задаващ този въпрос, е в затвора, нека задам няколко въпроса. Моля, отговорете им честно.
Покаяли ли сте се за престъплението – греха – което ви е довело там?
- Изповядали ли сте греха си пред Бога и Той простил ли ви е?
- Доверили ли сте се на Господ Исус Христос за спасение?
- Ако сте спасени, знаят ли вашите съзатворници това по вашето изповедание и живота, който водите?
- Чувствате ли пред Бога, че присъдата ви е несправедлива или че заслужавате да бъдете освободени?
- Научили ли сте си урока?
- Ако бъдете освободени, ще бъдете ли в опасност да се върнете към живота, който ви е довел в затвора?
- Имате ли съпруг/а и семейство и ще се опитате ли да си намерите работа, за да ги издържате?
- Научили ли сте се да ходите с Господа и да се облягате на Него ежедневно за помощта, от която се нуждаете, или смятате, че можете да се справите сами, ако сте искрени и давате всичко от себе си?
- Господ поставя определени условия за молитва. Той каза, че ако поискаме нещо според Неговата воля, Той ни чува (1 Йоан 5:14). Смятате ли, че предсрочното освобождаване или намаляването на присъдата ви би било според Неговата воля? Той ни казва, че ако поискаме нещо в Неговото Име, Той ще го направи (Йоан 14:14). Той никога не е правил нищо егоистично, по собствена воля или за собствена изгода. Можете ли да свържете Неговото свято име с молба за промяна на присъдата ви, за да я направите по-добра от ваша гледна точка? Това са някои от нещата, които трябва да обмислите в собствената си съвест.
Филипяни 4:6 ни приканва да представим своите молби във всичко на Бога чрез молитва и прошение с благодарност. Той не обещава да ни даде всичко, което поискаме, но обещава, че Божият мир ще пази сърцата и умовете ни чрез Христос Исус.
Може би можем да се поучим и от наставленията, дадени на християните, които са били роби. От една страна, те трябваше да „се покоряват във всичко на господарите си по плът, не с робско угодничество, като човекоугодници, но с искреност на сърцето, като се боят от Бога“ (Колосяни 3:22). Всеки трябваше да „остане с Бога в това състояние, в което е бил призован“. Но ако можеше да бъде освободен, той трябваше да използва възможността (1 Коринтяни 7:20-24).
Разбира се, след като сте обмислили всички тези неща и каквото още Бог може да ви донесе на вниманието, не грешите, като говорите с Него по целия този въпрос. Но помнете: Той е Бог, а ние сме хора. Молитвата, повторена три пъти, на нашия Господ Исус в Гетсиманската градина в нощта на Неговото предателство е прекрасен модел, от който да се поучим: „Отче, ако е Твоя воля, отмини тази чаша от Мен; но все пак не Моята воля, а Твоята да бъде“ (Лука 22:42). Никога не грешим, като следваме Неговия пример.
