ВЪПРОС: Редно ли е християнин да пропуска част от причастието? Какво трябва да направи християнин, ако хлябът е бил раздаден и чашата се подава, преди той да влезе? Трябва ли да поиска хляба, за да участва в него, или трябва да продължи с чашата, след като е пропуснал хляба?
ОТГОВОР: „Господ Исус през нощта, в която беше предаден, взе хляб“ (1 Коринтяни 11:23 NKJV). Той знаеше какво го очаква, когато отиваше на кръста, но вместо да се занимава със Себе Си, Той се грижеше за Своите ученици. Господ, знаейки, че ще бъдат обезпокоени, им каза: „Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене“ (Йоан 14:1). Той цитира от Стария Завет какво ще се случи: „Ще ударя Пастира и овцете от стадото ще се разпръснат“ (Матей 26:31; виж Захария 13:7). Във всичко това виждаме голямата загриженост на Господа за Неговите ученици и, по-широко, и за нас. Той демонстрира Своята любов към нас с установяването на тази възпоменателна вечеря, защото искаше да Го помним. Господ знае, че ние сме забравчив народ и често приемаме Неговата доброта за даденост.
В Стария Завет Той предупреди Своя народ да не забравя Йехова, своя Бог, а да помни кой е Той и всички велики чудеса, които е извършил за тях (Второзаконие 8:18-19). Да пренебрегнеш Неговото възпоменание или да го направиш наполовина, само разкрива лошото състояние на сърцето. „Ако Ме обичате, пазете Моите заповеди“ (Йоан 14:15). Нашето помнене на Него чрез яденето на хляба и пиенето на виното не е просто Негово желание – това е заповед: „Правете това за Мое възпоменание“ (Лука 22:19). Освен това, сърцето на човека е там, където е неговото съкровище, „защото където е вашето съкровище, там ще бъде и вашето сърце“ (12:34).
Господ каза: „Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз сред тях“ (Матей 18:20). Искаме ли да бъдем с Него, да бъдем там, където е Той, да правим това, което Той иска от нас, да Го помним? Или това не е особено важно за нас? Наистина ли ни е грижа?
Ако всичко е наред в живота на Божиите деца, нормално е да сме в Неговото присъствие, за да Го помним. Трябва да сме там, подготвени в сърцата си да Му принесем поклонение, след като сме изследвали сърцата си, за да видим дали има нещо, което трябва да бъде изповядано. Трябва да сме там в тишина пред Господа с благоговейно отношение, готови да Му дадем това, което Му се полага.
Във връзка с това бихме разбрали, че не е добре – може би показва състояние на сърцето, което може да не е в унисон с Господа – ако пропуснем този прекрасен възпоменателен празник на Господа, Който пожертва собствения Си живот за нас. Разбираме, че може да има обстоятелства извън контрола на човека, които могат да попречат на някого да присъства или да влезе навреме, като болест или злополука по пътя. Затова не трябва да заемаме крайна позиция. Но човек трябва да изследва сърцето си, за да разбере защо е пропуснал възпоменанието или е закъснял. Беше ли това липса на грижа или липса на важност и приоритет?
Яденето и пиенето е демонстрация на общение и причастие. Да дойдеш късно, да изпиеш чашата и след това да ядеш от хляба е извън реда, който Господ даде. Това би показало липса на истинско общение с Него. Освен това, „Бог не е автор на безредие, а на мир“ (1 Коринтяни 14:33). Така че, ако някой пристигне късно, по времето, когато чашата се подава и е пропуснал хляба, би било безредно и объркващо да поиска хлябът да бъде даден отново. Това би смутило и би било разсейване и пречка за потока на поклонение и помнене на Него. Вярваме, че би било по-добре да се въздържи тогава и да бъде навреме следващия път.
Отговорено
