Евреи 9 обяснява значението на кръвта
ВЪПРОС: Защо Бог отхвърли приноса на Каин и прие този на Авел в Битие 4? Има ли това нещо общо с кръвта?
ОТГОВОР: Евреи 9 обяснява значението на кръвта в жертвите от Стария Завет. Стих 22 ясно ни казва: „И според закона почти всичко се очиства с кръв, и без проливане на кръв няма опрощение ” (NKJV, курсивът е добавен). Когато Ной и семейството му излязоха от ковчега и принесоха жертви на Господа, Господ ги благослови и им даде нови напътствия за живота им на очистената земя. Той позволи на хората да убиват и ядат животни, точно както първоначално им беше позволил да ядат растения. Въпреки това, Той постави едно ограничение на това разрешение: „Но да не ядете месо с живота му, тоест с кръвта му“ (Битие 9:4). По-късно Бог даде на Израел напътствия как искаше да Му принасят жертви. Сред другите инструкции, Той им каза: „И всеки човек от Израилевия дом, или от чужденците, които живеят между вас, който яде кръв, Аз ще обърна лицето Си против този човек, който яде кръв, и ще го отсека от народа му. Защото животът на плътта е в кръвта и Аз съм ви я дал на олтара, за да правите изкупление за душите си; защото кръвта е, която прави изкупление за душата ” (Левит 17:10-11).
Когато Адам и Ева почувстваха вината си, след като паднаха в грях в Едемската градина, те се опитаха да покрият голотата си, като си направиха покривала от смокинови листа. Въпреки това, те все още се чувстваха виновни и се страхуваха, когато Бог ги повика. След като се справи с Адам и Ева относно греха, „Господ Бог направи кожени дрехи и ги облече“ (Битие 3:21). Очевидно, за да се направят дрехи от кожа, животното, което е одрано, умира; кръвта му се пролива. Авел, както ни е казано в Евреи 11:4, „принесе на Бога по-добра жертва от Каин, чрез която получи свидетелство, че е праведен, Бог свидетелствайки за даровете му.“ Тази по-добра жертва беше едно или повече невинни агнета, които бяха убити, защото „заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23) беше толкова вярно тогава, колкото е и днес. Такава жертва беше предвестник на Христос, Божието Агне, умиращо за нашите грехове. „Кръвта на Исус Христос, Неговия [Божия] Син, ни очиства от всеки грях“ (1 Йоан 1:7).
Каин от друга страна „принесе принос от плодове на земята на Господа“ (Битие 4:3). Бог беше проклел земята заради Адам и му беше казал: „С труд ще се храниш от нея през всички дни на живота си… С потта на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята“ (3:17,19). Така, независимо колко сочни може да са били плодовете и зеленчуците от приноса на Каин, те идваха от прокълнатата земя и бяха продукт на упоритата работа на Каин. Хората днес също се опитват да дойдат при Бога със своите добри дела – да вършат добри дела, да бъдат добри към другите, да посещават църква или да бъдат член на такава, да бъдат кръстени, да участват в тайнства, да даряват щедро на църква или на нуждаещи се, да се въздържат от алкохол и наркотици, да рецитират молитви, да водят морален живот или каквото и да е друго добро, което могат да направят.
Когато Бог не прие приноса на Каин, Каин се разгневи много. Бог разговаря с него, но вместо да се вслуша в това, което Бог каза, Каин уби брат си Авел, проливайки кръвта му. Каин не беше дошъл при Бога като грешник, смирено признавайки нуждата си. Очевидно не е чувствал греховността си, но със сигурност ясно я е демонстрирал. Божият принцип е ясно изложен в Ефесяни 2:9, където намираме, че спасението е „не от дела, за да не се хвали никой.“ Много други пасажи в Божието Слово казват по същество същото.
Бог доказва Своята любов към нас с това, че докато ние още бяхме грешници, Христос умря за нас. Много повече тогава, след като сега сме оправдани чрез Неговата кръв, ще бъдем спасени от гнева чрез Него (Римляни 5:8-9).
От зората на човечеството, се оформят две раси. Каин, първият човек, роден на земята, е пример за хора, които са праведни в собствените си очи. Той е доволен от себе си и от делата си и не осъзнава греха и неговите последици. Той се явява пред Бога с плодове от собствения си труд, плодове от прокълната земя. Какво внимание би могъл да обърне Бог на това? Авел, вторият човек, е глава на линията на вярата. Той отваря почетния списък в Евреи 11:4. Жертвата, която той принесе, беше „по-добра“ от тази на Каин, защото беше принесена с разбиране на Божия ум.
—Жан Кьоклен, Ден след ден, том 1 (адаптирано)
