От: Ерни Браун
Откровение 2:8-11
Смирна
Смирна е била разположена на около 40 мили северно от Ефес. Името Смирна има същия корен като думата смирна, подправка, използвана за балсамиране на мъртви тела, и е символ на страдание, смърт, погребение и в крайна сметка възкресение. Без съмнение по тази причина тя е включена в списъка на съставките на святото миро в Изход 30. Нейният аромат се получава чрез смачкване на храста. Тя е ясно емблематична за страданията на Христос и техния аромат за Бога. Страдащите християни в Смирна самите са били сладък аромат за Господ Исус.
През цялата история на църквата, времената на материално и социално благополучие са били съпътствани от духовна бедност, но времената на бедност и скръб пораждат духовно обогатяване. Господ е допуснал гонения да дойдат върху Смирна, за да ги пречисти и усъвършенства.
Писмото е пълно с препратки към страданието и свързани понятия. Страданията пречистват. Страданията укрепват вярата, смелостта и верността. Страданията винаги предшестват истинската слава (1 Петър 1:11). Това писмо е най-краткото от седемте писма и, подобно на останалите, е написано в края на първи век сл. Хр. По това време град Йерусалим е бил напълно разрушен, а нацията Израел, като същност, е престанала да съществува. Евреите са били разпръснати по целия свят. То описва, пророчески, условията в периода от историята на Църквата през годините на гонения, които продължават около два века след края на Апостолския период. Тези гонения са извършили своята пречистваща, усъвършенстваща работа в Смирна.
Посланието е за утеха и насърчение на страдащите християни по всяко време.
Стих 8
И до ангела на църквата в Смирна пиши: Това казва Първият и Последният, Който беше мъртъв и оживя;
Книгата Откровение довежда до подходящ кулминационен момент всички нишки, проследими в Писанието. В нея Господ Исус многократно е наричан или Първият и Последният, или Алфата и Омегата, или Началото и Краят. Като Първият и Последният, Той е сумата и същността на всичко, което е Бог, личното изражение на самото Битие на Бога. Като Алфата и Омегата, първата и последната буква от гръцката азбука, езика, на който е написан Новият Завет, Той е сумата и същността на всичко, което Бог има да каже; личното изражение на Божиите мисли. Като Началото и Краят, Той е сумата и същността на всичко, което Бог е направил, прави и някога ще направи.
Така фразата „Първият и Последният“ предполага вечността на Неговото Битие. Той се представя по този начин на тези светии, защото изглеждало, че събранието (под гонение) ще изчезне или ще умре.
Урокът, който трябва да се научи, е, че Този, Който е вечен в Своето Битие, Сам ще запази вечно Своите, Своето тяло, Своята църква. Каква огромна утеха и насърчение в дни на интензивно гонение. Вечността на Неговото Битие не може да бъде подвластна на смъртта. Ставайки човек, Той е влязъл в състояние, в което е било възможно да умре (Евреи 2:9, 14). Като човек, Той е чувствал и съчувствал на Своя народ на земята в техните многобройни изпитания (Евреи 4:15). След това Той е показал Своето лично превъзходство над смъртта чрез начина, по който е преминал през нея и е преодолял нейната сила. Затова Той може да поддържа онези, които са Му верни, дори ако те в своето време трябва да вкусят смърт за свидетелството и за Него.
„който беше мъртъв и оживя“, т.е. живя, след като умря.
В глава 1:18 Господ казва: „Аз съм Живият; бях мъртъв, и ето, жив съм до вечни векове“.
Всички други хора отидоха в смъртта, защото бяха подвластни на нея. Той отиде в смъртта, за да я преодолее и да излезе от нея в славно възкресение.
Образът на умрял и след това отново оживял, след като е умрял, би бил разпознаваем в Смирна. През 600 г. пр. Хр. градът е бил завладян, разрушен и по-късно възстановен (така че в самата си история е бил образ на смърт и възкресение).
Стих 9
Зная твоите дела, и скръб, и бедност, (но ти си богат) и зная хулата на онези, които казват, че са юдеи, а не са, но са сатанинска синагога.
Църквата в Смирна е високо почетена от Господа. Няма укор. В тях не е намерена никаква грешка или причина за оплакване, само основания за истинско насърчение.
Християните в Смирна са били в бедност по отношение на земните си притежания и социално положение, но богати в Божиите неща. Тук е Господната оценка за богатство („Ти си богат“), за разлика от лаодикийците, които са смятали себе си за богати (3:17).
Господ Исус противопоставя тези верни християни на онези отстъпници, които по-точно биха могли да бъдат наречени морално „сатанинска синагога“, защото, независимо дали са осъзнавали това или не, те са вършели работата на Сатана.
В Смирна е било необходимо да се предупредят онези, които твърдят, че са „юдеи, а не са“. Терминът се използва символично. В Смирна е имало такива, които са твърдели, че са истински юдеи, с по-висок религиозен калибър от другите и достойни за специално благословение. Но Сам Господ, Който ги е познавал изцяло, казва за тях, че не са юдеи! Те са били виновни за елитизъм, самоиздигане в по-висок клас. Но човек не може да издига Христос и себе си едновременно. Юдей вътрешно (Римляни 2:28,29) е този, чието сърце е в духовно съгласие с Божия ум. Юдей външно е този, който се наслаждава на външни, материални и физически неща, като катедрали, големи църкви, офиси с впечатляващи титли и т.н. Превенцията и противоотровата срещу юдаизма от този ред е да се участва в страданията на Христос.
Стих 10
Не бой се от нищо, което ще пострадаш; ето, дяволът ще хвърли някои от вас в тъмница, за да бъдете изпитани; и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота.
Хората бяха явните врагове на онези, които се стремяха да бъдат верни на Бога, но дяволът беше движещата сила зад тях.
Изпитани
Вярата винаги ще бъде първо изпитана, а след това почетена. Скръбта и изпитанието са нормалната участ на верния вярващ (2 Тимотей 3:12).
Десет дни
Периодът на страдание е ограничен от Този, Който е вечен в Своето Битие. Той е казал: „Десет дни.“ Това може да намеква за „десетте дни“ в Даниил 1:12,14,15.
Исторически, продължителността на местните гладиаторски състезания по времето на Римската империя е била десет дни. Също така, десет императорски указа са издадени от десет различни императори между Нерон през 54 г. сл. Хр. и Диоклециан през 284 г. сл. Хр., под които християните са били преследвани безмилостно. Десетото гонение е било най-тежкото и е продължило десет години. Бог е поставил граница на тяхното страдание. Защото Той е казал „десет дни“, няма сила на небето, на земята или в ада (т.е. нито небесни, земни, нито адски сили), която да го направи с един ден повече. Въпреки това, ако страданието, което верните светии трябва да претърпят, е ограничено, славата, която следва, е безгранична и вечна (2 Коринтяни 4:16-18). Бъди верен до смърт –
Самият Господ беше съвършеният пример за това (Филипяни 2:8-9). Апостол Павел също, макар и в явна слабост (срв. 2 Коринтяни 12:9; 2 Тимотей 4:6; Филипяни 3:10-11). Гоненията, претърпени от смирненците, спряха духовния упадък, който беше започнал да се проявява. Силата на смъртта е голямото оръжие на дявола (Евреи 2:14-15), но тя не плаши победителя. Той е в ръцете на Господ Исус Христос, Който държи силата на възкресението.
Корони
В Писанието се споменават два основни вида корони.
- Царската корона (диадема) (официална)
- Диадемата е признание за царско великолепие. Носи се по силата на достойнството, славата и величието, подходящи за заеманата длъжност или за работата, която трябва да се свърши. Това не се разглежда тук.
- Короната на победителя (стефанос) (морална)
- Стефанос се дава и носи (за показ) с оглед на постижение. Това е последната похвала, последното украшение. Присъдената корона винаги е подходяща за обстоятелствата, при които е спечелена, и е в пълен контраст с тях.
Корони за християнина
Короните, които са достъпни за християните, са поучителни и предизвикателни изследвания сами по себе си.
| | |
| --- | --- |
| Нетленна (неразрушима) | 1 Коринтяни 9:25-26 (с) |
| (срв. тленна) | 1 Петър 5:4в (с) |
| Радост (ликуване) | Филипяни 4:1-2 (с) моята радост, моята корона 1 Солунци 2:19 (с) надежда, или радост, или корона на ликуване |
| Праведност | 2 Тимотей 4:8 (с) праведност |
| Живот | Деяния 7:54-60 (с) Яков 1:12 (с) (докога, Господи, докога?) Откровение 2:10 (с) |
| Слава | 1 Петър 5:4 (с) - царство Евреи 13 ст. 20 |
| Злато | Откровение 4:4 (с) |
Откровение 4:10 (с) води до Откровение 3:11 (с) (и обратно)
Откровение 3 ст. 11 – никой да не ти отнеме короната
Тоест, те хвърлят своите корони – но – никой да не ти отнеме короната.
Корони за Христос
Както винаги, върховният, съвършен пример се вижда в Господ Исус, върховния победител. Хората Му дадоха трънен венец (Матей 27:29; Марк 15:17). Бог Го е увенчал със слава и чест (Евреи 2:9).
Короната (стефанос) е знак на победителя, преодоляващия, надделяващия (Деяния 7:59-60). Смирненците бяха стигнали до дъното в своето гонение, дори до смърт. Те трябваше да стигнат до върха в Божията оценка – Короната на живота.
Победата в ефески условия заслужава ядене от Дървото на живота, знак за вътрешно признание. Победителят в смирненски условия ще получи корона на живота, знак за външно одобрение.
Стих 11
Който има ухо, нека чуе какво говори Духът на църквите: Който победи, няма да бъде наранен от втората смърт.
Няма да бъде наранен – положително отрицание – много определено отрицание. Утехата от тези обещания може дори сега да ни помогне във всяка настояща скръб.
Втората смърт засяга не само телата на хората, но и техните души и духове. Много от победителите може би ще трябва да претърпят първата смърт, смъртта на тялото. Никой от тях няма да трябва да претърпи втората смърт, която ще бъде приложена при Големия бял престол (Откровение 20:11-20). Мъчениците в дните на Смирна, а също и през много векове оттогава, са били дълбоко насърчени от същото обещание, което им дава имунитет от втората смърт на вечния съд (Лука 12:4-5). Писанието казва за такива: „за които светът не беше достоен“ (Евреи 11:38). Във всеки случай, независимо дали ще умрем или не, има нещо, което е извън обсега на човека да нарани. Тогава, в крайна сметка, окончателният тест и съд няма да докоснат вярващия. Този, Който го пази сега в настоящото страдание и гонение, е издържал върховния тест (смъртта на Кръста), така че вярващият да може да има смелост по отношение на деня на съда (1 Йоан 4:17).
Ако някой страда като християнин, да не се срамува; но нека прославя Бога за това. (1 Петър 4:16)
Господ Исус дава и ще дава благодат ден след ден, според нуждите ни. Нека това ни насърчи да бъдем верни на Него сега, докато очакваме Неговото идване.
