Народът принасяше жертви по високите места, защото до онези дни нямаше построен дом за името на Господа... Сега царят [Соломон] отиде в Гаваон, за да принесе жертви там, защото това беше голямото високо място... В Гаваон Господ се яви на Соломон. 3 Царе 3:2,4-5 NKJV
Първа книга на Царете, глава 3, описва ключов момент в поклонението на Израел пред Господа. Повече от четири века по-рано, преди народът на Израел да влезе в Ханаан, Моисей им каза да очакват централно място за поклонение. Преносимата скиния на Господа е била определеното място за поклонение, докато нацията пътувала през пустинята, но в Обетованата земя ще има „място, което Господ, вашият Бог, ще избере, за да пребъдва там Неговото име“, място за жертви и радост (Второзаконие 12:11-12). Когато Исус Навин и народът на Израел завладели Ханаан, скинията била поставена в Сило (Исус Навин 18:1) и там останала през дългите години на съдиите.
Въпреки това, моралният статус на Израел не донесе чест на Господа. Тяхната идентичност като Божи народ непрекъснато отслабваше, докато по времето на слепия свещеник Илий и неговите неморални синове, ковчегът на Бога – който обикновено почиваше в най-святата част на скинията – започна да се разглежда като нищо повече от талисман за късмет. Когато враговете плениха ковчега, беше сякаш славата на Господа си отиде с него (1 Царе 4). Традициите на поклонение в Сило се разпаднаха.
В резултат на това хората започнаха да се покланят на Господа по върховете на планините и високите места, както описват нашите въвеждащи стихове. Големият бронзов олтар и други части от скинията бяха преместени в планините на Гаваон (1 Летописи 16:39, 21:29), а хората също построиха олтари на Господа и на други места. Например, вероятно олтарът на планината Кармил, който пророк Илия по-късно поправи, е бил един от тези (3 Царе 18:30). Въпреки че високите места често са били свързвани с идолопоклонство и други безбожни практики, тук не беше така. Хората знаеха, че Господ заслужава тяхното поклонение, затова Го търсеха, където можеха. И все пак, какво се беше случило с изявлението на Моисей за централно място за събиране за името на Господа? Изглеждаше, сякаш думите му бяха паднали на земята и щяха да останат неизпълнени.
Но Бог действаше. Ковчегът на Господа беше върнат в Израел и цар Давид нареди да се построи нова шатра, където да се съхранява (1 Летописи 16:1). По-късно Давид разбра, че място в Йерусалим ще бъде мястото за дома на Господа (22:1) и събра огромно количество материали за неговото изграждане. Все още обаче процесът на изграждане на такъв дом не беше започнал. Затова, когато Соломон започна своето царуване, той посети голямото високо място в Гаваон. Там, на олтара за всеизгаряния, построен почти 500 години по-рано, той принесе хиляда жертви на Господа.
Това събитие беше повратна точка, защото беше последният път, когато Соломон принесе жертва там. Господ се яви онази нощ, за да даде благословение на новия цар. Соломон поиска мъдрост и неговото смирено желание беше изпълнено. Още на следващия ден Соломон се върна в Йерусалим и принесе жертви пред Божия ковчег; и скоро след това започна строителството на храма. Божията мъдрост, съчетана с проницателността на бащата на Соломон Давид, накара Соломон да изостави високите места и да приеме дългоочакваното откровение за място, където ще пребъдва името на Господа.
Все още е ценно желание да принасяме нашето поклонение на Господа. Той със сигурност е достоен за всяка жертва на хвала! Сега обаче, както самият Господ Исус учи в Йоан 4, нашето поклонение не е ограничено до определено място. И все пак е важно да търсим мястото, където Неговото име е почитано, защото на такова място Той среща Своя народ, когато те са събрани при Него.
Поклонници, намерени в Матей
- „Мъдреци от Изтока дойдоха... да Му се поклонят“ (Матей 2:1-2).
- „Ето, един прокажен дойде и Му се поклони“ (Матей 8:2).
- „Един началник дойде и Му се поклони“ (Матей 9:18).
- „Онези, които бяха в лодката, дойдоха и Му се поклониха“ (Матей 14:33).
- „Една ханаанка... дойде и Му се поклони“ (Матей 15:21,25).
- „Мария Магдалина и другата Мария... дойдоха, хванаха Го за краката и Му се поклониха“ (Матей 28:1,9).
- „Единадесетте ученици... когато Го видяха, Му се поклониха“ (Матей 28:16-17).
