Псалми на възкачванията
Старозаветната книга Псалми съдържа 15 „Песни на възкачванията“ (Псалм 120-134). В превода на крал Джеймс всяка от тях има заглавие, което ги нарича „Песен на степените“. Еврейската дума, преведена като „степени“, се използва и на други места в Писанието. В 4 Царе 20:9, например, тя се отнася до степените на слънчевия часовник, използван от цар Езекия. Буквално думата означава пътуване до по-високо място и според еврейски лексикон употребата ѝ в тези псалми показва прогресия, водеща до кулминация.
Често се задава въпросът защо тези псалми имат това заглавие. В храма в Йерусалим е имало петнадесет стъпала, водещи от Двора на жените до Двора на израилтяните. Според еврейската традиция левитите са стояли на тези стъпала и са пеели псалмите, въпреки че изглежда няма доказателства, че те действително са пеели тези псалми. Някои предполагат, че „песните на възкачванията“ са свързани с връщането на народа на Израел от изгнанието им във Вавилон. Въпреки че това може да е вярно, някои от тези псалми изглежда са били съставени преди Изгнанието.
Понякога тези псалми се наричат още „Песни на поклонение“. Изглежда, че те са свързани с пътуванията, които израилтяните са предприемали от домовете си до Йерусалим, за да се покланят на Господа, както Той им е наредил (Второзаконие 16:16-17). Семейните връзки в Израел са били силни и всички членове на семейството е трябвало да посещават Йерусалим за поклонение (Второзаконие 16:11). Разказва ни се, че Мария и Йосиф завели Исус в Йерусалим, за да отпразнуват Пасха за първи път, когато Той бил дванадесетгодишно момче (Лука 2:41-42). Някои от тези псалми, като 127 и 128, имат силна „семейна“ тема и биха били подходящи за пеене, докато семействата пътували заедно. Псалм 122:4 конкретно се отнася до племената, които отиват да се покланят в Йерусалим.
Църквата днес е небесен, а не земен народ. Ние живеем във времето, което Господ Исус очакваше, и не е нужно да отиваме в Йерусалим, за да се покланяме. Поклонението, което Бог търси днес, трябва да бъде „в дух и истина“ и не е свързано с никакъв земен център (Йоан 4:21-24). Въпреки това, в известен смисъл ние сме като израилтяните от старозаветните времена, защото сме поклонници. Тази земя не е нашият постоянен дом. Ние сме „странници и пришълци“ (1 Петрово 2:11), докато пътуваме към дома си на небето, търсейки „град, чийто строител и създател е Бог“ (Евреи 11:10). Имайки предвид тези прилики и разлики, има някои полезни уроци, които можем да научим от четенето на песните на възкачванията.
ПСАЛМ 120
Първата песен на възкачванията е поставена в чужда земя. Писателят е разтревожен човек, който живее сред хора, които се противопоставят на мира. Той се оплаква: „Аз съм за мир; но когато говоря, те са за война“ (ст. 7). Той често е страдал от измамния език и лъжливите устни на нечестивите и се е молил за избавление от такива. Лъжата е нещо, което Господ мрази (Притчи 6:17), и ние трябва да се уверим, че речта ни е угодна на Него. Той ще съди онези, чиито думи са необуздани. Подобно на писателя на този псалм, ние може да изпитваме противопоставяне и да копнеем да бъдем на по-добро място. Небесният дом трябва да създаде копнеж в сърцата ни!
ПСАЛМ 121
Този псалм често се нарича „Псалмът на пътешественика“. Думите „пази“ и „пазител“ се появяват шест пъти, потвърждавайки темата на песента. Докато го четем, можем да си представим израилтяните, пътуващи към Йерусалим. Те очаквателно гледат към Господа за защита и няма да бъдат разочаровани. Той пази Своя народ денем и нощем и ще ги доведе безопасно до тяхната дестинация. Ние също можем да бъдем уверени, че Той ще ни пази „отсега нататък и завинаги“ (ст. 8).
ПСАЛМ 122
Този псалм се различава от предишните два по това, че е написан от Давид. Започва: „Зарадвах се, когато ми казаха: „Да отидем в дома Господен“ (ст. 1). Радваме ли се на възможността за християнско общение? Библията ни казва колко е необходимо да се събираме с Божия народ колкото се може по-често (Евреи 10:25). В този псалм различните племена се виждат обединени в една и съща цел, докато пътуват „да благодарят на името Господне“ (ст. 4). Въпреки многото индивидуални и културни различия, Божият народ днес трябва да показва това единство на света. Подобно на израилтяните, ние също трябва да желаем практическото преживяване на мир сред Неговия народ. Земният град Йерусалим все още присъства в Божиите планове. Трябва да сме достатъчно загрижени, за да се молим и за неговия мир (ст. 6).
ПСАЛМ 123
Много е вероятно този псалм да е бил написан в „ниско“ време, когато евреите все още са били пленници във Вавилон. Докато са страдали от подигравките и присмеха на своите безбожни мъчители, те са гледали очаквателно към своя Бог за избавление. Индивидуалният вярващ днес се нуждае от същото отношение на ежедневно очакване на Господа за напътствие и посока: „Очите ни чакат Господа, нашия Бог, докато Той се смили над нас“ (ст. 2).
ПСАЛМ 124
Това е вторият псалм на възкачванията, написан от Давид. Разпознавайки опасностите, пред които са се изправили от враговете си, хората се обединили в хваление на Господа за Неговото избавление. Ако Той не им беше помогнал, какво щеше да стане с тях? Много от Божия народ оттогава са могли да пеят тези думи, тъй като са преживели намесващата се милост и сила на Бога. Познаването на Господа прави цялата разлика! „Ако не беше Господ, Който беше на наша страна... Нашата помощ е в името на Господа“ (ст. 1,8).
ПСАЛМ 125
Когато поклонниците се приближавали до Йерусалим и виждали планините, обграждащи техния любим град, това им напомняло как самият Господ ги обгражда (ст. 2). Той знае натиска, който изпитваме, и милостиво ще се намеси в точния момент (ст. 3). Все още е вярно: „Онези, които се уповават на Господа, ще бъдат като планината Сион, която не може да бъде преместена“ (ст. 1). Те ще се радват на стабилност в живота си, която светът никога не разбира.
ПСАЛМ 126
Тази песен допълва Псалм 123. Каква радост би изпълнила сърцата на поклонниците, когато се върнат от изгнание! Езическите народи биха разпознали, че всичко е дело на Господа. Докато си спомняме нашето скъпоценно изкупление, ние също можем да пеем с радост: „Господ е извършил велики неща за нас“ (ст. 3). Нашата отговорност да разказваме на другите се вижда в контекста на сеенето на семена. Работата може да бъде трудна и обезсърчаваща, но когато дойде жътвата, ще има радост. Трябва да гледаме към Господа на жътвата, за да благослови нашия труд: „Онези, които сеят със сълзи, ще жънат с радост“ (ст. 5).
ПСАЛМ 127
Предполага се, че този псалм, идентифициран като написан за Соломон, е написан и от Давид. Независимо дали е строил храма, поддържал сигурността на града или е отглеждал собственото си семейство, Соломон е трябвало да се научи да зависи от Господа. „Ако Господ не построи къщата, напразно се трудят тези, които я строят“ (ст. 1). За съжаление, той се провали в брачните дела и със семейството си (3 Царе 11). Християнските родители днес трябва да признаят, че децата им са наследство от Господа. Точно както стрелите имат потенциал, така и децата. Трябва да се уверим, че те са подходящо подготвени за полезност.
ПСАЛМ 128
Темата за подредения живот е развита тук. Всички благословения в този псалм произтичат от страха от Господа. Нищо не е по-важно: „Блажен е всеки, който се бои от Господа“ (ст. 1). В този „семеен псалм“ майката е в сърцето на дома, умело подкрепяна от съпруга си. Благочестивите родители могат да имат благотворно влияние върху децата си и върху нацията си (ст. 5-6).
ПСАЛМ 129
Още от раждането си в Египет (Изход 1) народът на Израел е страдал. Чудо е, че нацията е оцеляла! Господ в крайна сметка ще се справи с всички врагове на Израел. Третият стих на този псалм със сигурност ни напомня за Господ Исус, чийто гръб е бил жестоко бичуван: „Орачите ораха по гърба Ми.“ В собствения си живот ние научаваме повече за Него във времена на страдание, отколкото във времена на лекота.
ПСАЛМ 130
Това, което е било преживяно национално в предишния псалм, е изобразено индивидуално тук. Темата за страданието продължава, докато индивидът вика към Господа от дълбините на отчаянието. Нашият Бог е милостив и прощаващ, и ние трябва да се надяваме на Него. „Душата ми чака Господа повече от онези, които чакат утрото“ (ст. 6). Точно както ще настъпи утрото, Господ в Своето време ще донесе облекчение – и Той идва за Своите светии!
ПСАЛМ 131
Още един псалм на Давид, но този път изглежда е вид защита срещу обвинения. Знаейки, че Божиите пътища винаги са най-добри, той смирено се предава на Божията воля. „Нека Израел се надява на Господа отсега нататък и завинаги“ (ст. 3). Смирението и надеждата трябва да характеризират Божието дете.
ПСАЛМ 132
Някои предполагат, че този псалм е написан от Соломон, за да бъде изпят при освещаването на храма. Той описва пренасянето на Ковчега в Йерусалим и затова е била подходяща песен за поклонниците. Това е най-дългата от песните на възкачванията. Забележете, по-специално, стих 9: „Нека свещениците бъдат облечени с правда; и нека Твоите светии възкликват от радост.“ Новозаветните вярващи също са „свещеници“ (Откровение 5:10; 1 Петрово 2:5,9) и са облечени с Христовата правда (1 Коринтяни 1:30). Подобно на тези старозаветни светии, ние можем да се радваме на това, което Господ е направил за нас.
ПСАЛМ 133
Това е последната песен на възкачванията, приписвана на Давид. Темата за единството, видяна в предишни псалми, е от първостепенно значение тук: „Ето, колко е добро и приятно братя да живеят заедно в единство“ (ст. 1). Християнското единство днес не може да бъде създадено от човешки усилия. Нашата отговорност е да поддържаме единството на Духа, което вече съществува (Ефесяни 4:3).
ПСАЛМ 134
Тази последна песен на възкачванията е подходящо заключение на поредицата. Тя е поставена в храма и вероятно е била изпята в края на вечерното поклонение на Празника на шатрите. Когато поклонниците напускали Йерусалим в края на всеки празник, те биха искали да отнесат благословението на Господа у дома си. Подобно на ранните новозаветни вярващи, нека непрекъснато да Го благославяме (Лука 24:53) и нека да опознаем повече от Неговото благословение в живота си като поклонници. „Господ, Който е направил небето и земята, да те благослови“ (ст. 3).
