В Матей 8 намираме първото споменаване на Сина Човешки в Новия завет. Колко поразително е, че в това първо споменаване Той е видян като странник в този свят, без място, където да положи глава. Като Създател, Той е осигурил място за почивка на лисиците и дори на небесните птици. Но когато Създателят стана Човек – Син Човешки – Той нямаше къде да положи глава. Това предвещава Неговото предстоящо отхвърляне тук. Преди Синът Човешки да царува, Той трябва първо да бъде отхвърлен и да страда.
Последното споменаване на Сина Човешки в Новия завет се намира в Откровение 14; там Го виждаме да започва да упражнява властта Си над земята. Той е коронясан със златна корона (срв. Евр. 2:9; Пс. 21:3). Жътвата и гроздоберът са две картини на предстоящия съд точно преди идващото Царство. В Левит 23 намираме празниците на Господа, които дават календар на Божиите планове за тази земя. Последният от тези празници, Празникът на шатрите, изобразява почивката на Израел в хилядолетното царство; това идва след като жътвата и гроздоберът са събрани (Лев. 23:39; Втор. 16:13). В Матей 13:30 Господ говори за житото, което се събира в хамбара – говорейки за грабването – и плевелите, които се жънат, за да бъдат изгорени. В Откровение 14:14 намираме, че именно нашият Господ Сам като Син Човешки ще инициира тази предстояща жътва на съд.
Целият съд е предаден на Него, защото Той е Син Човешки (Йоан 5:27). Благодарим, че преди да дойде да царува, Той първо дойде да страда за нас, за да можем да царуваме с Него!
