В момента, в който получа кръста, всичко е уредено; беше подходящо за Него; беше подходящо за Бога, като доведе много синове до слава, да направи Капитана на тяхното спасение съвършен чрез страдание – това беше подходящо за Бога. Неговото величие се поддържа по най-висш начин. Синът трябва да страда, ако поеме тази кауза.
Тогава намирам съвършена праведност срещу греха, но заедно с нея безкрайна любов към мен, един беден, безполезен грешник. Там получавам, следователно, прославения Човешки Син и прославения Бог в Него, и всички морални въпроси в присъствието на Божията разкрита природа, уредени завинаги. Всичко е съвършено уредено според Божията природа и за Бога, и чрез това, което се случи между Бога и Христос сами, следователно съвършено според тяхното съвършенство. Що се отнася до мен, ако погледна кръста, казвам, единствената част, която имах в него, бяха моите грехове и враждата, която разпъна Христос. Аз съм поставен на мястото си и смирен, и все пак виждам великата праведна основа на всички божествени съвети в него и безкрайна любов към мен; но това ме кара да познавам и себе си. Нищо никога не е показвало като кръста пълното развитие и проявление на злото. Нека хората казват каквото си искат, пълното развитие на злото беше там от наша страна, и пълното развитие на доброто пред и от Бога.
Когато погледна настоящия ефект от всичко това в тази сцена, в широк смисъл няма такъв. Сцената не е променена, що се отнася до общото състояние на нещата. Христос е отишъл на небето, когато Сам е очистил нашите грехове; но що се отнася до състоянието на света като цяло, няма ефект, макар че много души са спасени. Появяват се нови форми на зло, но що се отнася до състоянието на света, то остава в същото състояние.
