Един млад християнин ми каза, че е разговарял с един от своите съученици християни, който му казал, че е чул, че всеки християнин трябва да бъде благословен с второто благословение и да може да говори на езици. Не бях изненадан, защото знам, че тази тема често се обсъжда както сред млади, така и сред по-възрастни вярващи. Тогава му казах, че Библията ни учи, че всеки истински християнин „е благословен с всяко духовно благословение в небесните места в Христос Исус“ в момента, когато човек приеме Господ Исус Христос за свой личен Спасител, както е написано в посланието до Ефесяни, първа глава. Този отговор му даде ясно разбиране по въпроса за благословението. Казах му също, че бих искал да разгледам въпроса за говоренето на езици с него молитвено в светлината на Божието Слово и да изследвам Писанията, за да видя дали тези неща са така.
„Чудесно“, каза моят приятел, „защото имам много въпроси към теб. И така, нека започнем.“Очевидно е, че коринтяните, в глава 7 от първото Послание, са писали на апостол Павел за определени неща, които са се случвали в тяхното местно събрание. Те са имали някои трудности, меко казано. Така откриваме, че глави 12-14 в това Послание образуват отделни раздели, за да се справят с въпросите, които са изпратили на апостол Павел, сред които въпросът за „говоренето на езици“ в тяхното местно събрание. Следователно, когато тези въпроси възникват в настоящето, не бива да се изненадваме, че вече имаме отговорите, предоставени от Божието Слово.
Казано ни е, че посланието до коринтяните е написано около 59 г. сл. Хр., когато Божията Църква е била в началото си.Тези въпроси се задават отново и отговорите, които Божият Дух е дал тогава, за да разреши въпроса, са все още валидни днес. Нека следователно да разгледаме тези глави.
В глава 12 научаваме, че Божият Дух дава даровете на всеки вярващ в Господ Исус, тези, които са членове на тялото, и Той дава на всеки член според Своята суверенна воля.
Глава 13, главата, която говори за любовта, почти изглежда като скоба между глави 12 и 14. В глава 12 имаме даването на даровете на членовете. В глава 14 имаме тези дарове в действие в събранието и как се използват. Въпреки това, глава 13 ни показва начина, по който тези дарове трябва да действат. Този начин е по-превъзходният начин, начинът на любовта.
Освен ако използването на даровете, дадени от Бога, не е мотивирано от Божията любов в сърцата ни и любов към Неговия народ в този свят, тогава даровете могат да бъдат използвани от егоцентрични интереси, а не от Христоцентрични интереси.
Трябва да научим от глава 14, че всеки член на тялото Христово трябва да се възползва от тези дарове.Вие харизматик ли сте?
Често чуваме днес за харизматичното движение.
Интересно е, че думата харизма означава „дар на благодат“. В известен смисъл всяко Божие дете е харизматично, защото четем в Римляни 6:23, че „заплатата на греха е смърт, но дарът (харизмата) на Бога е вечен живот.“ Следователно, всеки, който вярва, получава „харизмата“, която е вечен живот. Думата е преведена като дар в 1 Коринтяни 12. („Интересно“, каза той!)
Защо вярващите говореха на езици в книгата Деяния?
Говоренето на езици, както виждаме в книгата Деяния, беше говорене на познати езици (Деяния 2:6-11) , които бяха непознати за говорещите, но ясни и разбираеми за слушателите. Великият библейски учител Дж. Н. Дарби, в своите събрани съчинения (том 6), пише, че тези познати езици, говорени от тези евреи, са били чудотворна помощ за този случай и определено подходящи за установяването на християнството в този свят чрез устно говорене. Той продължава да твърди, че християнството е било вкоренено в света чрез устно говорене. Той по-нататък пише, че е било установено чрез говорене на езици.
Има ли някакво споменаване на говорене на езици в Посланията?
Добре е да отбележим, че този въпрос за говоренето на езици се споменава само в първото Послание до коринтяните (едно от ранните писма, които апостолът е написал) и че това е единственото място, където въпросът е разгледан подробно. Във второто Послание, затворническото Послание, няма препратка към него.
Чудя се защо? Дали защото след няколко години практиката просто е приключила? Нека разгледаме това внимателно!Казах на моя приятел: „Дали?“
Апостолът продължава да казва: ако има пророчество, то ще се прекрати; ако има езици, те ще престанат; ако има знание, то ще изчезне.
Ако разгледаме този стих внимателно, ще забележим, че думите, използвани както за пророчество, така и за знание, „ще се прекрати“ и „ще изчезне“, са едни и същи думи на гръцки.Значението зад тази дума е, че някой или нещо друго е дошло, за да бъде премахнато това нещо. Сега пророчеството само по себе си и в оригиналната си форма е било това, което Бог е дал първо в новозаветни времена относно разкриването на Неговия ум и Неговата воля, докато Библията все още не е била завършена. Знанието във връзка с разкриването на Неговия ум и Неговата воля не е могло да бъде напълно познато, докато писменото Божие Слово не е било завършено.
Но сега, всичко, което може да се знае за нашия Бог, е известно в Божието Слово под ръководството, напътствието и наставлението на Светия Дух. „И така, какво да кажем за езиците?“ каза моят приятел! Интересното е, че думата „ще престанат“, която се използва за описание на това, което ще се случи с езиците, е различна дума от тази, използвана за пророчество и знание.
Думата „ще престанат“ означава, че езиците ще приключат сами, когато изпълнят целта, за която са били предназначени. Сега, когато погледнем Деяния 2, откриваме, че говоренето на езици от учениците е било използвано от силата на Божия Дух, за да разкрие и установи Божията истина относно Неговата църква в този свят.
Това, което апостол Павел казваше, беше, че езиците ще престанат сами, когато изпълнят целта си и пълното откровение на Бога е завършено и когато самите апостоли, към края на първи век, вече не са живи. Християнството стана установена единица тук в света и това, което беше необходимо, за да се установи в този свят, вече не беше необходимо.
Божият Дух внимателно използва тази специфична дума, за да покаже, че говоренето на езици ще приключи (както и стана).Поучително е също да се отбележи в следващите стихове, че Той каза: „знаем отчасти, пророкуваме отчасти“, но Той не казва, че говорим на езици отчасти.
Езиците са пропуснати, защото езиците сами по себе си са приключили, след като са изпълнили целта си.„Но когато дойде съвършеното“, се отнася до напълно разкритото Божие Слово, Светата Библия, и всичко, от което се нуждаем, докато вървим по пътя на този живот, намираме в Божието Слово.
В следващия стих той описва църквата в Коринт като в детството си; те говореха като деца и мислеха като деца. Въпреки това, докато църквата растеше и съзряваше, нещата, които бяха нормални за децата, не биха били подходящи за зрели хора. Коринтяните се държаха като деца, които обичат да се показват.
„Ами езиците на ангелите?“, попита моят приятел! В 1 Коринтяни глава 13, апостолът пише, че ако можеше да говори на езици, не само на всеки познат език, но дори на езиците на ангелите, ако има такова нещо, (между другото, всеки път, когато четете в Библията за ангели, които говорят, те говореха на езици, които човек можеше да разбере) но нямаше любов, той не беше нищо повече от дрънчаща чинела.
Мога ли да говоря на Бога на езици?
Много е ясно, че по-голямата част от дейността в глава 14 е към човека. Само в стихове 14-17 дейностите са към Бога.
Останалото, както казахме, са дейности на Божиите светии за Божия народ. Но във втори стих имаме човек, който говореше на езици, не на човек, а на Бога. Изглежда, че той е имал език, който е бил непознат за слушателите. Нека приложим теста от Деяния 2, за да видим дали е било правилно този човек да говори на езици. Трябва да е език, който може да бъде разбран, ако не от други, поне трябва да бъде разбран от човека, който говори, иначе той не може да се назидава (стих 4).
Но в този стих единственият, който разбираше, беше Бог. >Защо да говорим на Бога на езици, защото Бог знае всички езици? (това имаше смисъл, каза моят приятел) Отново, от Деяния 2 научаваме, че в говоренето на езици те донесоха послание от Бога на човека, но този човек във втори стих правеше обратното. Той говореше на езици, за да донесе послание от човека на Бога.
Какво означава да пророкуваш?
Апостолът им каза в стих 5: „Следвайте любовта и желайте духовните дарби, но аз по-скоро бих искал да пророкувате.“ Сега какво е пророчество? Пророчеството въвежда душата в Божието присъствие.
Пророчеството не е само предсказване на бъдещето (предсказване), но както виждаме в Новия Завет, то е (прогласяване) или обявяване на Божия ум на Неговия народ в настоящия момент.Може да забележите, че в тази глава има редица контрасти между пророкуването и говоренето на езици. Пророкуването се споменава 14 пъти; говоренето на езици 16 пъти. Основното нещо, за което апостолът се тревожи, пишейки тази глава, е назиданието на светиите; или изграждането им в Божиите неща.
И така, какво трябва да направи човек, който може да говори на познат език, който не е познат на околните в местната църква?
Както виждаме, в тази глава има няколко контраста между пророкуването и говоренето на езици. „Който говори на езици, говори на Бога, а не на човека.“ В стих 3 обаче, който пророкува, говори на човека, така че всички да получат полза, а резултатът от говоренето на Божието Слово на езици е, че слушателят разбира. Те ще получат назидание, увещание и утеха. И така, чрез назидание светиите се изграждат; чрез увещание те се подбуждат и чрез утеха те се свързват. В стих 2 изглежда, че човекът, който говореше на езици, не превеждаше, затова Божият Дух постави някои правила относно този въпрос, за да се поддържа ред, а не объркване.
Следователно, освен ако не присъства някой, който да преведе човека, който говори по този начин, той трябва да мълчи в църквата (сравни ст. 3, 13, 27). Защото каква полза ще имат от вашето говорене, ако не го разбират?
Ясно е също, че апостолът в тази глава говори на вярващи, тези, които са събрани в събрание на определено място. Така апостолът отново подчерта въпроса за разбирането, когато каза: „Ако дойда при вас, говорейки на езици, каква полза ще имам от вас?“
След това той използва илюстрацията с тръбата, за да подчертае още повече важността на яснотата и разбирането, в противен случай как биха могли слушателите да кажат „Амин“ на изказването, ако не го разбират.Апостолът, който очевидно е знаел много езици, каза, че по-скоро би изрекъл 5 думи, които другите биха разбрали и от които биха се възползвали, отколкото 10 000 думи, които никой не би могъл да разбере.
В това виждам, че е 2000 пъти по-добре да се говори на език, който Божият народ разбира, отколкото да се говори на непознати езици.Затова той им казва да пораснат в стих 20 и в глава 13:11 и да спрат да бъдат като незрели деца.
В стихове 14-16 виждаме първо, че човекът, който говори, моли се или пее на езици, трябва да знае какво казва, в противен случай той говори на езици само за да угоди на себе си, тъй като никой присъстващ не може да преведе. Този човек трябва да пее и да се моли с Духа и с разбиране. Друго нещо, което научаваме от тези стихове, е, че молитвата, пеенето и говоренето са нормални функции, които се извършват в местните събрания от началото на църквата.
„Знаеш ли, че говоренето на езици не е за вярващите, а е знак за невярващите?“, казах на моя приятел! Апостолът ясно заяви в стих 22, че говоренето на езици е знак за тези, които са невярващи , като се позовава на Исая 28:11-12. В Коринт е ясно, че говоренето на езици се е случвало сред вярващите; но Божият Дух им показва, че говоренето на езици не е за полза на вярващите.
И така, нека приложим отново теста от Деяния 2. Приложим ли е? Да, приложим е. Божието слово достигна до невярващите и 3000 души бяха спасени.И така, в заключение, ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека види, че това е заповедта на Господа. Тя носи не само апостолска власт, но и върховната власт на Господа.
