Поредица – декември 2023 г. – Списание „Благодат и истина“
Библейски герои Събиране на откъси от Стария Завет,Част 9
Дванадесетте съгледвачи и тяхната мисия „Бъдете смели и донесете от плодовете на земята.“ — Числа 13:20 **NKJV
Плодът на Обетованата земя Една от заповедите, дадени на дванадесетте съгледвачи, беше да донесат част от плодовете на Обетованата земя. Причината за това беше, че израилтяните, които все още се скитаха в пустинята, можеха да получат предвкусване на благословенията, които земята Ханаан щеше да им предложи. Щеше ли земята да оправдае високите им надежди? В продължение на няколко години те се скитаха из пустинята, но сега дойде моментът да научат малко повече за земята.
Първото им запознанство с Обетованата земя в никакъв случай не беше разочароващо, тъй като съгледвачите донесоха не по-малко от три различни продукта. Най-важният и най-известен от тях беше големият грозд, който трябваше да бъде носен от двама души. Долината Есхол е получила името си от това, което е било там, защото Есхол означава „гроздов чепка“ (виж Числа 13:24).
Сега еврейската дума за „долина“ в този стих означава също „поток“, което е съвсем разбираемо, тъй като долините често имат потоци, течащи през тях. Така че в съзнанието си можем да си представим как съгледвачите влизат в долина с поток, течащ през нея, със склонове, покрити с лозя и овощни дървета. Ако нямаше вода в долината Есхол, съгледвачите със сигурност нямаше да намерят плодове.
Това има духовно значение за нас. В Писанието потоците или реките често символизират свободната дейност на Светия Дух (помислете за Йоан 7:38-39). Точно както селскостопанските продукти се нуждаят от вода, за да растат, така и духовният плод – „плодът на Духа“ – не може да расте без оживяващата или животворяща работа на Духа във вярващия (Галатяни 5:22, 6:8). Това е жизненоважно изискване за един християнин, ако той иска да се наслаждава на плода на небесната земя, която е запазена за него. Той никога няма да има и най-малка представа за благословенията там – вечни и духовни благословения, които са негов дял в Христос – ако не е бил докоснат от Реката на живата вода.
Плодът на лозата Първият плод, който съгледвачите намериха в долината Есхол, беше големият грозд. Двама от съгледвачите, Исус Навин и Халев, които бяха верни на ГОСПОДА, наистина оцениха плода на земята Ханаан.
В Писанието плодът на лозата обикновено се използва като символ на радост (помислете за Съдии 9:13; Псалм 104:15; Исая 24:7). Следователно, гроздът, намерен от съгледвачите, ни говори за радостта, която намираме в небесните места в резултат на работата на Светия Дух. В Галатяни 5:22 „радостта“ е спомената като важен аспект на плода на Духа. Светият Дух е Този, Който напоява, и ние можем да пожънем този плод на небесните места само като сеем за Духа (6:8).
Йоан 15 показва, че тази небесна радост е резултат от нашето единение с Христос, истинската Лоза (ст. 1). Познаването на Отца и Сина чрез силата на Светия Дух е източникът на вечна радост: „И наистина нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос. И тези неща ви пишем, за да бъде пълна вашата радост“ (1 Йоан 1:3-4).
Забележете връзката между общението и радостта. Нашето общение с Отца и Сина причинява истинска и съвършена радост, която не може да бъде намерена никъде другаде. Общението и радостта са неразделни. Долината Есхол се намираше близо до Хеврон, име, означаващо „общение“ или „съюз“. Истинска и съвършена радост може да бъде намерена само на мястото на общение с Бога – общение с Отца и Сина.
Нар и смокини Гроздът не беше единственият плод, намерен от съгледвачите; те донесоха също нар и смокини. Може би те са споменати в Числа 20:5, където намираме израилтяните да се оплакват, че безплодната пустиня не е „място за жито, смокини, лозя или нарове; нито има вода за пиене“. В други части на Стария Завет тези плодове също се споменават в едно и също изречение (Второзаконие 8:8; Агей 2:19).
По отношение на значението на нара, имитации на нарове са били правени по подгъва на одеждите на първосвещеника, както и по капителите, или най-горната част, на двата стълба, стоящи от двете страни на входа на храма (Изход 28:31-34; 3 Царе 7:18; 4 Царе 25:17). С други думи, намираме този плод във връзка със светилището. Той символизира святостта, подходяща за Божия дом. За първосвещеника наровете – подобно на златните звънчета – са били необходими за влизане в светилището (Изход 28:35). Те сочат към святостта, характеризираща Христос и позволяваща Му да се яви пред Бога като наш небесен Първосвещеник (Евреи 7:26).
Относно наровете по стълбовете на храма, изглежда, че те са били направени като орнаменти на мрежата около капителите. Според Псалм 93:5, „святост украсява [Божия] дом“. Това потвърждава мисълта, че наровете се отнасят до святостта, която е необходима за Божието присъствие. Те се отнасят до практическа святост като плод на работата на Светия Дух (сравнете с израза „вашият плод за святост“ в Римляни 6:22).
Сега нека разгледаме смокините. Една от първите глави на Библията ни казва нещо за значението на този трети плод, който е бил донесен от съгледвачите. След като са яли от Дървото на познанието на доброто и злото, Адам и Ева си направиха покривала от смокинови листа, за да покрият голотата си (Битие 3:7). По-късно Сам Бог им даде други дрехи, които бяха направени от кожи на невинни жертвени животни. Покривалото от смокинови листа символизира дрехата на собствените добри дела на човека, с които той се опитва да скрие греховното си състояние от Бога. То рязко контрастира с дрехите на спасението – одеждите на праведността – които получаваме безплатно в резултат на смъртта на Божия Агнец.
Смокиновото дърво също се използва за символизиране на Израел като нация, облечена в одеждите на собствената си праведност. На смокиновото дърво, което беше проклето от Христос, можеха да бъдат намерени само листа; нямаше плод. Израел беше обвит в листа на самоправедност. Въпреки че имаха добра изповед външно, те не можеха да произведат траен плод на праведност пред Бога.
Днес смокиновото дърво е изсъхнало – гняв е дошъл върху народа – но в края на времето тази ситуация ще се промени и смокиновото дърво отново ще пъпкува (Матей 21:19, 24:32; Лука 21:30). Тогава Израел вече няма да търси собствената си праведност, а Божията праведност, както е разкрита в Христос. Те ще бъдат украсени с одеждите на Неговата праведност (Исая 61:10), а град Йерусалим ще бъде наречен: „ГОСПОД НАШАТА ПРАВЕДНОСТ“ (Еремия 33:16). Израел наистина ще даде плод, за който ще се каже: „Твоят плод се намира в Мен“ (Осия 14:8).
Докато наровете символизират плода на святостта, смокините представляват плода на праведността (помислете за Филипяни 1:11). Заедно те ни показват характеристиките на новия човек, който е създаден според Бога в „праведност и святост на истината“ (Ефесяни 4:24 NASB). Тези черти са белезите на ново творение от небесен произход. Първият човек, Адам, не е могъл да ги произведе. Дори в състоянието си на невинност в Едемската градина, Адам не е бил белязан от истинска праведност и святост. Той наистина е бил невинен, но не е устоял на злото и впоследствие е бил осквернен от него. Той не е действал справедливо и не е останал свят в присъствието на злото. Истинската праведност и святост са плодове на ново творение, основано на спасителното дело на Христос.
В посланието до Ефесяни, което ни отвежда до нашата земя на покой – небесните места – виждаме как този скъпоценен плод е станал наш дял. В Христос ни е дадена святостта и праведността, които ни дават място в Божието свято присъствие (Ефесяни 1:3-6). В Ефесяни 4 и 5 намираме как това може да бъде видимо в живота ни, така че плодът на Духа може да бъде видян по практичен начин, тъй като нямаме общение с „безплодните дела на тъмнината“ (5:11 NKJV). Тогава ще бъдем искрени и без препъване, изпълнени с „плодовете на праведността“ – наричани още „мирния плод“ (ст. 8-9; Филипяни 1:11; Евреи 12:11).
Оценяваме ли плодовете на небесните места, точно както двамата съгледвачи се наслаждаваха на плода на Обетованата земя? Или не им придаваме голяма стойност, точно както по-голямата част от хората? Те презираха приятната земя поради неверието си.
Ако познаваме и ценим плодовете на небесните места, доволни ли сме от случайното им вкусване в пустинята, тоест в обстоятелствата на нашия поклоннически живот тук? Или им се наслаждаваме непрекъснато, дори сега, като напълно притежаваме нашите небесни благословения? Това са предизвикателствата пред нас.
От Хюго Бутер (адаптирано)
Търсете част 10 от тази поредица следващия месец.
