Разглеждайки 2 Тимотей, ще се съсредоточим върху проблемите, пред които е изправен Павел в последния период от живота си. По този начин ще научим, че въпреки всичко, Бог остава в контрол и никога няма да изостави онези, които Му се доверяват. Павел написва това писмо, когато е затворник в Рим, очаквайки мъченичество.
Плахостта на Тимотей
Въпреки че Павел не се съмнява в дара на Тимотей, той се страхува от плахостта на Тимотей. Павел е човек с решителност, който се страхува само от Бога. Тимотей не споделя увереността на Павел, затова по-възрастният трябва да подбуди по-младия. Предстоят опасни дни, когато ще бъде изкушаващо да се скриеш. Но дори и в настоящето има ученици, които не искат да застанат с Павел. Те се срамуват от веригите му – друг начин да се каже, че „се срамуваха от свидетелството на нашия Господ“ (2 Тимотей 1:8 KJV).
Тимотей има впечатляващ духовен произход и дарбата му е била призната от презвитерството. Истинският тест обаче няма да бъде дарбата му, а неговата издръжливост, когато Павел вече не е налице, за да го подкрепя. Павел поверява много на лоялността на своя „възлюбен син“ (1:2). Затова Тимотей ще бъде принуден да „понася трудности като добър войник на Исус Христос“ (2:3).
Примката на света
Като истински служители на Христос, апостолите са верни както в скръб, така и в изкушение. Така Павел, който би могъл да си осигури освобождението с един прост „дар“ на римския управител Феликс, избира по-скоро да проповядва евангелието за „правда, самоконтрол и бъдещ съд“ (Деяния 24:25). Също така, солунците биха дали всичко, за да чуят евангелието. Павел би могъл да определи цената си и да живее след това в удобно пенсиониране. Но, както каза на старейшините от Ефес, „Аз не съм пожелал ничие сребро, или злато, или облекло“ (Деяния 20:33).
Тимотей също трябва да бъде верен в изкушение и скръб. И що се отнася до „удоволствието от греха за известно време“ (Евреи 11:25), Павел предупреждава Тимотей да „бяга и от младежките страсти“ (2:22). Знаем, че освен греховете на детството и старостта има и „греховете на моята младост“ (Псалм 25:7). Ако не бягаме от тях, ще се мразим в по-късен живот. Но докато имаше и борба срещу плътта, от многото, които бяха изоставили Павел, той записа, че „Димас ме е изоставил, като е възлюбил този сегашен свят“ (4:10).
Затова по-възрастният мъж предупреждава по-младия да не се заплита в „делата на този живот“ (2:4). Това предупреждение разкрива, че има опасности както в бизнеса, така и в удоволствията. Докато има отстъпници, които се давят в удоволствия, има и други, изгубени в пустинята на бизнеса, използващи своите духовни дарби за финансова печалба, която не е печалба за Бога, светците или грешниците, които се нуждаят от евангелието.
Дезертьорство
Споменаването на Димас ни напомня, че мнозина, които са се възползвали от служението на Павел, са се отдалечавали. Тези от Азия не са искали да познават апостола в часа на неговото изпитание. Той, който е показал състраданието на Христос към мнозина, сега се оказва лишен от посетители, утеха или финансова помощ. Пренебрежението на Азия е особено горчиво, като се има предвид, че Павел е прекарал три години и половина в Ефес. Всичко това сега е забравено, освен един благодарен новопокръстен, Онисифор, който по благодат посещава Павел в затвора. Наистина Павел свидетелства, че „той ме потърси... и ме намери“ (1:17), за разлика от онези, които сега не са искали да го познават. Така при първата му защита „всички ме изоставиха“ (4:16). Въпреки това, непоколебимият „Господ застана с мен и ме укрепи“ (4:17). Така той е уверен, че макар да не може да избяга, Христос ще го опази от „всяко зло дело“ (4:18).
Въпреки че е изоставен от мнозина, Павел потвърждава, че Лука е с него (4:11). Може би възлюбеният лекар е облекчавал неизлечимия „трън в плътта“ на Павел (2 Коринтяни 12:7). Все пак той не е бил зает със собствените си проблеми, а коментира за „Трофим... оставен болен в Милит“ (4:20). Но въпреки изоставянето от стари приятели, има прекрасна положителна нотка, тъй като Тимотей е инструктиран да доведе Марк със себе си (4:11). Павел не желае да умре, без да се е помирил с братята си. С това позоваване Павел признава, че Варнава е успял великолепно да стабилизира служението на своя племенник, който обича дома си.
Защита на Евангелието
С напредването на първия век църквите са били обезпокоени от много лъжеучители, достатъчно дръзки, за да се противопоставят на апостолите. Тези противници от средата на века ги предизвикват открито за контрол над църквите. Техният успех заплашва да замърси проповядването на истинското евангелие на спасението. Наистина Павел сравнява тези лъжеучители с египетските магьосници, които се противопоставят на Моисей (3:8). Той също така предупреждава Тимотей срещу Александър, медникаря, упорит враг на истината (4:14). Този бунт продължава и срещу Йоан, тъй като Диотреф по-късно е намерен „да бърбори срещу нас със злобни думи“ (3 Йоан 10).
Страхувайки се от това, Павел увещава Тимотей да „помни, че Исус Христос... беше възкресен от мъртвите според моето евангелие“ (2:8). Евангелието трябва да се проповядва на всяка цена, защото Бог желае спасението на всички – затова Христос дойде на света. Павел не пренебрегва тази истина и я провъзгласява „във веригите си... в целия дворец и на всички други места“ (Филипяни 1:13). Той се радва на плодотворността на своето свидетелство в Рим. Както мнозина могат да потвърдят, затворите са плодородни места за сеене на евангелско семе. И тъй като Рим включва много народи, Павел заявява, че „всички езичници“ са чули евангелието (4:17). Не само това, макар смъртта да изглежда сигурна, е имало отсрочка и той не е бил хвърлен на лъвовете. Павел може да е окован, „но Божието Слово не е вързано“ (2:9).
Разсейването от безполезни спорове
В допълнение към ересите на лъжеучителите, Павел предупреждава срещу опасностите от безполезни въпроси, които само пораждат раздори между братята. Евреите биха се заяждали за родословия, а езичниците биха се карали за определения. Самият Пилат е използвал реторично разсейване, когато е задал философския въпрос: „Какво е истината?“ (Йоан 18:38). Въпреки това, ще има и упорити противници, които са решени да изопачат истината. Апостолът инструктира Тимотей да им отговаря с кротост и с надеждата, че Бог ще им даде покаяние.
Това е актуално и днес, когато се справяме с онези, които преподават лъжи в името на Господа. Наистина, Павел ни насърчава да вярваме, че някои от тях могат да бъдат възстановени. Така че, въпреки импулса да ги осъдим в лицето им, би било по-добре да се вслушаме в поръчението, че „слугата на Господа не трябва да се кара, а да бъде кротък; способен да учи, търпелив“ (2:24). Може просто по Божия благодат някоя бедна индоктринирана душа да бъде избавена от примката на дявола.
Свещените писания като правило на вярата
В своята похвала за Тимотей, Павел отбелязва, че от детството си неговият син във вярата е изучавал Писанията. Докато това се отнася за Стария Завет, принципът на пълната достатъчност остава непокътнат. Всичко необходимо за спасението е в Библията. Например, на богаташа в ада е казано, че ако петимата му братя се вслушат в „Моисей и пророците“, те няма да отидат на същото ужасно място „на мъчение“ (Лука 16:28-29). Също така Павел казва, че Писанията ще направят Божия човек „съвършен, напълно снабден за всяко добро дело“ (3:17). Онези, които добавят човешки традиции, трябва да се запитат: „Новият Завет по-нисш ли е от Стария? Или „Кой е по-велик, Моисей или Христос?“ Независимо дали спасението е от погибел или от силата на греха, нека се придържаме към Божието Слово и към Бога на Словото! Нека забравим бързите приказки, изисканите думи и фантастичните идеи! „Ако не говорят според това Слово... няма светлина в тях“ (Исая 8:20).
Павел също така потвърждава, че Божието Слово е вдъхновено и като такова не съдържа нищо лекомислено или несериозно. То е напълно полезно и актуално във всички поколения. Доктрината на апостолите не се нуждае от актуализиране или адаптиране, за да отговаря на преходните прищевки на едно зло и прелюбодейно поколение. Павел знае, че времето е близо, когато множествата „няма да търпят здраво учение“ (4:3). Вместо това те ще се вслушват в ересите на лъжеучителите. Затова той поръчва на Тимотей да бъде верен на здравото учение, независимо от времената или обстоятелствата.
Непоклатимата основа
Докато оплаква променящите се времена, Павел се радва на божествено установената основа на вярата и практиката. Така в глава 2 той пише за непоклатимите и неизменни принципи, чрез които онези, които обичат Христос, могат да Му служат вярно. Бог познава Своите, и те, познавайки Него, могат да се пазят чисти в най-голямото замърсяване. В отстъпническия Израел е имало верен Илия и 7000 мъже, които „не са преклонили коляно пред Ваал“ (Римляни 11:4). Подобно, в покварения Вавилон човек като Даниил остава „съд за почит, осветен и годен за употреба от Господаря“ (2:21). Въпреки че царят поставя съдовете от Божия дом в дома на своя бог, тези съдове (верни мъже и жени) се връщат непокътнати в края на изгнанието.
Тази истина също така предполага, че във време на съживление, разрушеното корпоративно свидетелство може да бъде възстановено. Въпреки че Божият дом лежи в руини, остатъкът от Вавилон е призован да го възстанови и да възстанови свещенството и жертвите. Така и днес има такива, които са спасени от разрухата на отстъпничеството. Това означава, че християнското свидетелство днес е не по-малко валидно от това от първи век сл. Хр. Но за да не разглеждаме доктрината като единствен критерий, нека се вслушаме в словото: „Нека всеки, който назовава името на Христос, да се отклони от беззаконието“ (2:19).
Павел се осмелява да се представи като пример за този принцип дори в затвора. Той преразглежда своята вярност към служението си, чрез което никога не се е срамувал от своя Господ. Наистина, като апостол, Павел се е възприемал като изпратен от Христос в Рим, а не като доведен там като затворник. Така че, ако всичко друго се провали, Тимотей трябва да „държи здраво“ учението и начина на живот, поверени на неговата грижа (1:13-14).
Временно преследване и вечна награда
Павел се занимава и с преследване. Той не го е търсил, но то го е преследвало от място на място (2 Коринтяни 11:23-27). Тимотей е знаел за какво говори Павел, когато пише за „преследванията, които претърпях“ (3:11). И все пак Павел му напомня, че страданието е основата за царуване с Христос в царството. Подобно, ако не отричаме Неговото Име пред хората, Той ще изповяда нашето пред Своя Отец на Небесата (2:11-12).
Въпреки че мнозина от нас живеят в толерантно общество, не бива да предполагаме, че сме имунизирани от преследване. Защото Павел също заявява, че „всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще страдат от преследване“ (3:12). В скръбта има повече от изгаряне на клада. Въпреки това, страданието не е задължително да доведе до изоставяне на благочестието, тъй като Павел също свидетелства, че „от всички тях Господ ме избави“ (3:11). Ще се окажем мишени на присмех, критика и дискриминация. А сатириците никога не се уморяват да се подиграват на онези, които се опитват да останат целомъдрени. Техните подигравки са предназначени не само да наранят, но и да унищожат онези, които бягат от младежките страсти.
След като изпълни служението си, Павел беше уверен в своята награда. Предвиждайки смъртта си, той очакваше своята заслужена награда с радост. Цезар го презираше, но Царят на царете ще украси Павел с венеца на правдата в деня на Неговите награди (4:8). Венецът на Нерон изсъхна и самият император умря млад от собствената си ръка, но Павел е в слава със своя Господ. Въпреки че Римската империя се превърна в археологическа развалина, царството на Христос е безкрайно и светиите „ще царуват завинаги и завинаги“ (Откровение 22:5).
