ВЪПРОС: Как мога аз като тийнейджър да говоря с родителите си за нещата в живота им, които са грешни?
ОТГОВОР: Този въпрос е труден, но важен. Обикновено човек би очаквал благочестиви родители да питат как да говорят с тийнейджърите си, които правят грешни неща. Но ние живеем в свят, който в много отношения е обърнат с главата надолу от това, което Бог би искал да бъде, и този въпрос показва един тъжен аспект от това.
Преди всичко, ти, млади човече или млада дамо, задаващи този въпрос, спасен ли си? Стремиш ли се по Божията благодат да живееш за Господа според учението, дадено в Божието Слово? Ако е така, можем да продължим. Ако не, няма смисъл да продължаваме, защото ти самият трябва да приемеш Исус като свой Спасител и Господ на живота си. Един неспасен човек едва ли може успешно да помогне на друг неспасен човек да се справи с нещата в живота си, които са грешни. Също така, възрастните, и особено родителите, обикновено намират за трудно да приемат децата да ги учат или да им казват какво е грешно в живота им. Нормалният ред, който Бог е установил в живота, е родителите да учат децата си на правилното и грешното.
Сега, приемайки, че си спасен и се стремиш да живееш за Господа лично, нека продължим. Обичаш ли родителите си? Оценяваш ли всичко, което са направили за теб, като са те довели на света и са те отгледали от времето, когато си бил безпомощно бебе, досега, когато си тийнейджър? Казваш ли някога на родителите си, че ги обичаш? Показваш ли им, че ги обичаш с действията си? Могат ли да видят промяна в живота ти към добро, откакто си приел Исус Христос като свой Господ и Спасител? Подчиняваш ли им се бързо, весело и услужливо – без да мърмориш или да показваш негодувание? Знам, че не си съвършен (аз също не съм съвършен – никой от нас не е!), но това придава тежест на това, което искаш да им кажеш, ако нещата са почти такива, каквито трябва да бъдат в живота ти. Има една стара поговорка, която гласи нещо такова: Това, което си, говори толкова силно, че светът не може да чуе какво казваш!
Молил ли си Господа да ти помогне да говориш с родителите си за тези неща в живота им, които са грешни? Това е важно. Помоли Го да те води да направиш това в правилното време и по правилния начин. Неговото Слово, в Ефесяни 6:1-3 и други пасажи, ти казва да се подчиняваш на родителите си и да почиташ баща си и майка си. Когато говориш с тях по толкова важен въпрос, искаш да го направиш по тих, уважителен, любящ начин – не по горчив, обвинителен, крещящ начин. Ако посещават църква, говори с тях въз основа на това, което Бог казва в Своето Слово, а не въз основа на това, което ти мислиш, че трябва да правят или да променят в живота си. Кажи им, че ги обичаш, че се молиш за тях, че искаш Бог да ги благослови и че искаш да се гордееш с тях. Не ги сравнявай с други родители и не използвай други родители, за да им казваш какви трябва да бъдат. Използвай Божието Слово, за да им покажеш Божиите стандарти и им кажи колко щастлив би бил, ако живееха по този начин.
Не позволявай да бъдеш въвлечен в спор или битка. Ако родителите ти станат войнствени или ти кажат да млъкнеш, бъди тих и помоли Господа да ти даде друга по-добра възможност. Вероятно ще имаш нужда от много възможности, защото Сатана не се отказва лесно; и ти без съмнение знаеш от собствен опит, че е по-лесно и по-естествено да правиш това, което е грешно, отколкото това, което е правилно. Римляни 7 потвърждава това.
Продължавай да се молиш. Използвай Божието Слово; позовавай се на него; не се срамувай от него по никакъв начин. Тихо помоли Господа да те води и да ти помага в това, което казваш, дори докато говориш с родителите си. Разчитай на Господната помощ. Помни, Той е още по-заинтересован от доброто на родителите ти, отколкото ти. Той даде живота Си за тях и би искал да ги спаси и да ги види да живеят чист, благочестив живот за Негова слава и за тяхна собствена полезност и щастие – и за твоето щастие също!
Господ е на твоя страна, точно както ти си на Негова страна в такъв въпрос. Довери Му се. Разчитай на Него. Не се опитвай да постигнеш всичко от първия път, когато опиташ. Бъди упорит, но не „досаждай“ на родителите си. Не създавай впечатление, че си техен самоправеден критик. Покажи, че обичаш родителите си, като ги уважаваш, въпреки че мразиш някои от нещата, които правят. Нека Бог да ти помогне и да ти даде мъдрост в това, което казваш. Понякога едно изречение може да е достатъчно; друг път може да има възможност за по-голяма дискусия. Помни, че ти си детето, което моли родителя си, а не техен началник, който се опитва да ги осъди и да им каже как да управляват живота си.
Би било полезно, ако можеш да накараш своите християнски приятели и/или братя и сестри да се молят за теб в този труден въпрос. Може би можете да се молите заедно за това, което бихте искали да направите, за да помогнете на родителите си. Бъдете упорити в молитвата. Първата притча в Лука 18 показва колко е важно да продължавате да се молите, докато Господ не отговори на молитвата ви. Нека Господ да ви помогне и да ви използва като Свой вестител, за да помогнете на родителите си!
